— А на вас стори ли ви се познат този пътник? Мислите ли, че сте го виждали на някой предишен полет?
— Не, на мен не ми се видя познат. Честно казано, той беше доста готин. Ако го бях виждал преди, сигурен съм, че щях да си спомня. — Том погледна с любопитство Гарсия. — Мислите ли, че този пътник може да има нещо общо със случилото се с Шарън?
— Вероятно не, но проверяваме абсолютно всичко.
Последните думи, изглежда, утешиха младия човек.
— Спомняте ли си кой полет беше? — попита Гарсия.
Том прехапа устни.
— Не точно, но знам, че беше наскоро.
— Миналата седмица? Преди две седмици?
— Ами… — Том пак присви очи. — Може би миналата седмица.
— И сте сигурен, че не си спомняте кой полет беше? Това много би помогнало.
Том потърка очи, докато мислеше.
— Съжалявам — каза след няколко минути. — Не си спомням. Всичко е объркано в главата ми.
— Няма проблем — увери го Карлос и реши да опита друг подход, за да стесни кръга. — Знаете ли на колко полета работихте заедно с госпожица Барнард миналата седмица?
— Не съм сигурен, но ще проверя в мобилния си телефон и ще ви кажа.
Том стана и когато стигна до вратата, спря и погледна Гарсия.
— Желаете ли нещо за пиене, детектив? Кафе, сок, вода?
— Не, благодаря.
Младежът излезе от кабинета и когато се върна, държеше смартфон в ръката си.
— Работили сме заедно на пет полета миналата седмица — съобщи още преди да се е върнал на мястото си.
„По дяволите!“ — помисли си Карлос. Това бяха адски много пътници.
— Спомняте ли си нещо друго за полета, което би могло да стесни кръга?
Том се замисли.
— Спомням си, че беше сутрешен полет. — Той отново провери в смартфона си. — Миналата седмица сме работили заедно с Шарън само на три сутрешни полета. В понеделник летяхме от Лос Анджелис до Сан Франциско и обратно. Излетяхме от Лос Анджелис в шест сутринта, кацнахме в Сан Франциско в седем и половина, тръгнахме от Сан Франциско в осем и половина сутринта и се приземихме в Лос Анджелис в десет. Другият полет беше с пренощуване. Излетяхме от Сакраменто вечерта същия понеделник, но обратният полет беше във вторник сутринта.
Том вдигна ръка и направи гримаса, сякаш току-що си спомни нещо друго.
Гарсия зачака.
— Току-що се сетих, че пътникът, за когото говорим, беше на полет на връщане в Лос Анджелис.
— Сигурен ли сте?
— Да. Спомням си, че след като кацнахме, с Шарън набързо хапнахме по един сандвич и пихме кафе в „Бриош Доре“ на терминал четири. Помня това, защото тя все се оглеждаше дали няма да го види отново.
Кръгът се стесни до два полета.
— Спомняте ли си нещо друго, което може да ни помогне да идентифицираме пътника? — попита Карлос. — Или може би да стесни кръга още повече?
Изведнъж Том ококори очи и повдигна вежди. Беше си спомнил още нещо.
— Мъжът седеше в предната част на самолета — победоносно каза той. — Спомням си това, защото го виждах добре от камбуза. Там играехме с Шарън нашата игра на отгатване. Но доколкото си спомням, пътникът не беше най-отпред, затова бих изключил първите шест редици. Бих казал, че седеше някъде между седмата и четиринайсетата редица.
Гарсия си го записа в тефтерчето си. Това беше добро начало. Щом кметът и губернаторът на Калифорния бяха толкова ангажирани със случая, нямаше да има проблем да вземе списъка с пътниците от авиокомпанията.
— Този ли е единственият пътник, за който си спомняте госпожица Барнард да е споменала, че ѝ се струва познат напоследък?
Том кимна.
— Както ви казах, детектив, тези неща се случват често, но той беше единственият, за когото се сещам в момента.
— Имате ли нещо против, ако помоля някой полицейски художник да дойде при вас днес следобед?
— Не съм сигурен дали помня пътника чак толкова добре, детектив.
— Всичко помага — настоя Гарсия. — И тези художници са много добри в работата си.
Младежът наведе глава за секунда.
— Да, разбира се. Бих направил всичко, за да помогна за залавянето на извратеното копеле, което направи това на Шарън.
— Само още нещо.
— Да.
— Доколкото разбирам, също заради професията ви, кръгът от ваши приятели и на Шарън е доста тесен, така ли?
— Да, може да се каже.
Карлос бръкна в джоба си и извади портретната фотография на Никол Уилсън, която носеше.
— Известно ли ви е дали Шарън е познавала тази жена? Дали са били приятелки?
Том взе снимката, гледа я няколко секунди и после я върна на Гарсия, клатейки глава.
— Не, не мисля. Не съм я виждал. И тя ли е стюардеса?
— Не. Разпитахме я вчера. Каза, че познавала госпожица Барнард — излъга детективът.
— Аха — кимна Том. — Може и да я е познавала, но не си спомням да съм я виждал.