И болката най-после дойде.
Пак от ръцете. Беше толкова сипна, че тя пак изпадаше в безсъзнание. Клепачите ѝ потрепнаха и Алисън изпусна затаения си дъх. Тялото ѝ сякаш започна бавно да се спуска в тъмна и студена бездна.
Преди обаче да стигне до дъното, нещо или някой я хвана. В същия момент краката ѝ омекнаха и Алисън тупна върху нещо твърдо и неудобно.
Тя пое дълбоко горещия, влажен въздух и тогава осъзна, че не си въобразява. Не падаше в бездна, а на пода.
Похитителят взе връзка ключове и я освободи от оковите. Стърженето на метал, което беше чула по-рано, беше от сгъваем стол, който той беше донесъл и сложил под нея.
Алисън се свлече на стола и спусна ръце от двете страни на тялото си. Усещането, което последва, беше смесица от пълно облекчение и неизмерима тъга. Кръвта започна да тече свободно в ръцете ѝ за пръв път от дълго време. Чувството беше толкова силно, че организмът ѝ не можа да го възприеме. Тя се изви напред и повърна на пода.
Изненадващо, това не ядоса мъжа. Когато Алисън приключи, той я хвана за косата и я дръпна назад да седне.
Алисън започна да диша дълбоко. Гърдите ѝ се повдигаха и отпускаха в неравномерен ритъм. Сега имаше чувството, че ръцете ѝ горят. Бодяха ги милиони иглички.
Главата ѝ отново клюмна и брадичката ѝ се допря в гърдите. Похитителят разбра, че тя ще припадне, сграбчи я за косата и силно дръпна назад главата ѝ.
— Не, не, не. Остани будна, Алисън. Искам те в съзнание. Трябва да почувстваш всичко. Чуваш ли ме? Браво. — Мъжът пусна косата ѝ и отстъпи крачка назад.
Този път Алисън задържа главата си изправена, но нещо я накара да се усъмни, че е в съзнание. Когато мъжът отново се насочи към работния тезгях, тя съзря нещо, което смрази кръвта ѝ. В един от ъглите на подземието, скрито в сенките, Алисън можеше да се закълне, че видя малко момче, което гледаше право в нея. Ужасът в очите му се равняваше на страха в нейните очи.
72
— Не съм сигурен защо — каза Хънтър. — Може би защото бях много уморен, когато отново препрочетох бележката рано сутринта, но по някаква причина умът ми размести буквите по странен начин и за частица от секундата го видях… И после изчезна.
Гарсия все още гледаше втренчено таблото.
— Помислих, че си въобразявам, но продължих да мигам, отместих очи встрани и след това пак погледнах последните думи. — Робърт млъкна и проследи погледа на партньора си. — И после като насън буквите се разместиха пред очите ми. — Той още веднъж почука с пръст по таблото. — И видях това.
От буквите в „Аз съм Смърт“ Хънтър беше съставил три нови думи: „Аз Мат Хейд“8.
— Не може да бъде, мамка му! — повтори Карлос, най-после откъсна очи от таблото и погледна Хънтър.
— И на мен ми е трудно да повярвам, но ето, пише го.
— Знам, че убиецът е адски дързък, направо безочлив, но това е абсурдно, Робърт. — Гарсия посочи таблото. — Безпрецедентно. Той не ни дава улика, а името си. Защо би го направил?
— Защото не знае, че ние сме научили за Фресно, за Сакраменто и за апартамента му в Източен Лос Анджелис. Няма представа, че имаме заподозрян и че този заподозрян е Матю Хейд — или Мат Хейд. Всъщност, когато убиецът пусна бележката под вратата ми, нямахме заподозрян. Не знаехме кой е Мат Хейд, спомняш ли си? Разбрахме по-късно.
Карлос започна да прави връзката.
— Дори ако се бяхме досетили, че уликите, за които споменава той в писмото си, са във формата на анаграма, ние не знаехме какво търсим — дума, две думи, фраза или име. Нямаше как да знаем, че той е написал истинското си име. Колко възможни думи или комбинации от думи може да образуваме от тези букви?
— Именно.
Гарсия отново погледна изречението „Аз съм Смърт“.
— И от тези букви — продължи Хънтър — колко мислиш, че могат да образуват някакво име или съкратено име като „Мат“ или „Тед“? И не забравяй, че това е Лос Анджелис. Градът е интернационално средище. Името, за което говорим, не е задължително да е английско.
— И дори да се бяхме сетили за фразата „Аз Мат Хейд“ — добави Карлос, — вероятно щяхме да го отхвърлим, защото нямаше да знаем дали името е истинско. Фамилните имена са с най-различни форми и правопис.
— Точно така — съгласи се Робърт. — Нямаше да е реалистично да проверяваме всяка възможна анаграма. Какво бихме направили? Да проверим всяка комбинация, която представлява име или част от име? Едва ли.
Гарсия се подсмихна, когато осъзна колко хитро е всичко това.
— Ето защо той е създал анаграма. Не е очаквал, че ще разберем за него, за Матю Хейд — размишляваше Карлос. — И защо бихме го направили? Шансовете ни да разберем за него клоняха към нула. Той не е бил арестуван. Не е бил обвиняван в нищо. Само е представлявал „интерес“ в три разследвания за отвличане, две във Фресно и едно в Сакраменто, но никога в Лос Анджелис. И всичко това се е случило преди години. Той изобщо не е очаквал, че ще открием нещо.