— Вероятно не — съгласи се Хънтър. — Сега трябва само да звънне телефонът.
Като по подадена реплика мобилният телефон на Робърт иззвъня силно, тракайки върху бюрото му.
Гарсия отвори широко очи от почуда.
— Невероятно.
73
Хънтър не можеше да си спомни да е отговарял толкова бързо на обаждане. Той се втурна към бюрото си и протегна ръка към телефона.
— Детектив Хънтър, отдел „Обири и убийства“.
— Детектив — обади се мъжки глас от другия край на линията. — Брайън е.
На Робърт му отне секунда, докато свърже името с гласа и после двете с лице.
— Доктор Брайън Снайдър от отдел „Научни разследвания“ — поясни криминалистът, долавяйки колебанието му.
Може би на Робърт му беше отнело повече от секунда.
Гарсия погледна озадачено партньора си.
— Докторе — каза Хънтър и поклати глава към Карлос. — Разбира се. Съжалявам. Утрото беше наситено със събития.
— Открихте ли заподозрения? — развълнувано попита Снайдър.
— Още не, но се надяваме. Имаш ли нещо за нас?
— Да. Резултатите от анализа на почерка.
— Добре. Един момент, ще те включа на високоговорител. — Хънтър натисна съответния бутон на телефона на бюрото си.
Карлос пристъпи по-близо.
— И така — започна доктор Снайдър. — Графолозите се нуждаят от средно тринайсет до петнайсет различни букви от двайсет и шестте в английската азбука, за да постигнат сто процента позитивно съвпадение. Знаете, че написаното в кибрита, който ми дадохте — мидазолам, 2,5 мг — съдържа само осем различни букви и две цифри.
Гарсия погледна Хънтър.
— За нас, за да постигнем това безспорно позитивно съвпадение, ще трябва да намерите нещо друго написано.
— Ами — намеси се Карлос, преди Снайдър да продължи, — засега това е изключено, докторе. А някакво частично потвърждение?
— Тъкмо щях да стигна дотам.
— О, извинявай — рече Гарсия, вдигна ръце и използва извинението на Робърт. — Утрото беше наситено със събития.
— Нашият графолог каза, че макар официално да не може да го потвърди като сто процента съвпадение, съдейки по анализа на някои букви и начина, по който са свързани една с друга, би заложил професионалната си репутация, че човекът, написал лекарството, е и авторът на бележките. Накратко, той е убиецът, когото търсите.
74
Талисия Леон, диспечер на 911, телефонът за спешни случаи, махна очилата си с извити рамки, сложи ги на бюрото до празната чаша от кафе и потърка с палец и показалец уморените си очи. Тъкмо се приготви да каже на колегата си Джъстин, който седеше зад преградата вдясно от нея, че ще си вземе пет минути; почивка за кафе, когато на монитора ѝ се появи ново обаждане.
Талисия бързо сложи очилата си.
Кафето трябваше да почака.
— 911. Какъв е спешният случай? — попита тя, нагласявайки слушалките на главата си.
— Да, имам проблем. — Гласът от другия край на линията беше женски. Въпреки че звучеше малко измъчено, Талисия имаше чувството, че жената усилено се опитва да се държи. — Неизвестно защо, спестовните ми сметки са блокирани. Нямам достъп до парите си, а трябва да прехвърля суми от една сметка в друга. Незабавно.
„О, страхотно! — помисли си Талисия. — Поредното тъпо обаждане.“
Тя отговаряше средно на десетина абсолютно неуместни спешни обаждания всяка седмица. Някои от тях бяха невероятно тъпи.
— Госпожо, вие сте се свързали с телефона за спешни обаждания 911 — спокойно отговори Талисия, — не с вашата банка.
— Да, точно така — отвърна жената. — Не ми позволява да го направя по интернет и затова се обаждам. Искам проблемът да се реши незабавно, моля. — Този път тя наблегна на всяка една сричка в „незабавно“ и изрече думата „моля“ с леко треперещ глас. — Мислите ли, че можете да ми помогнете?
— Не, госпожо. Това е телефон за спешни случаи, не „Банката на Америка“. Имате ли спешен случай или не?
— Разбира се, че имам. Иначе нямаше да се обадя. Казвам се Вивиан Къртис.
Талисия изведнъж осъзна, че това може изобщо да не е откачено обаждане. Гласът ѝ стана много по-сериозен.
— И така, Вивиан, вие имате спешен случай. — Тя не го формулира като въпрос.
— Да.
— И в момента не можете да говорите, защото при вас има някой?
— Точно така. Вече въведох номера на сметката си и паролата. Адресът, регистриран на сметката, е Саут Върмонт Авеню 13605, Гардена, 90247.
— Записах, Вивиан. — Талисия трескаво тракаше по клавиатурата. — Под физическа заплаха ли сте?