Този втренчен поглед, помисли си Сътън, е стар негов номер. Гледа те страшно, а изражението му е замръзнало като на сфинкс и ако не го познаваш и не си свикнал с номерата му, може да го помислиш за всемогъщия бог.
Но сега погледът не е така впечатляващ както обикновено. Изглежда изнервен, а преди двадесет години такова нещо нямаше. Тогава беше твърд. Истински гранит, а сега като че ли гранитът е започнал да се троши.
Нещо го измъчва. Има нещо, което не върви добре.
Адамс прекара пламъка на запалката над натъпканата си лула, движейки го замислено напред-назад, без да бърза, като принуждаваше Сътън да го чака.
— Ти, разбира се, знаеш, че не мога да бъда откровен с теб — тихо рече Сътън.
Запалката с щракане угасна и Адамс се понадигна на стола.
— Какво? — попита той.
Сътън мислено се поздрави. Успя да го изкара от релсите и сега недоумява. Проиграна пешка е вече, каза си той. Ето какъв е сега Адамс — просто една проигра на пешка.
После изрече на глас:
— Вече, разбира се, ти е известно, че съм се завърнал с кораб, който не е в състояние да лети. Знаеш, че не съм имал скафандър, Илюминаторите са разбити и корпусът е надупчен като решето. Нямах нито храна, нито вода, а 61-вата звезда е на единадесет светлинни години оттук.
Адамс кимна студено.
— Да, всичко това ни е известно.
— По какъв начин съм се завърнал, както и случилото се с мен нямат никакво отношение към доклада ми и затова не възнамерявам да ти кажа.
— Тогава защо изобщо споменаваш за това — изръмжа Адамс.
— Просто за да се разберем по-добре — обясни Сътън. — За да не ми задаваш въпроси, които ще останат без отговор. Това ще ни спести доста време.
Адамс се облегна назад и самодоволно запуфка с лулата.
— Изпратихме те да събереш информация, Аш — напомни му той. — Всякаква информация. Нещо, което би ни помогнало да разберем по-добре тези същества от Лебед. Ти бе представител на Земята, получаваше заплата от нея и, естествено, й дължиш нещичко.
— Но аз дължа нещо и на тях — възрази Сътън. — Дължа им живота си. Защото корабът ми катастрофира и аз загинах.
Адамс, почти сънливо, кимна с глава.
— Да, същото каза и Кларк. Той счита, че си загинал.
— Кой е този Кларк?
— По специалност е космически инженер — каза му Адамс. — Ляга и става с кораби и чертежи. Именно той проучи кораба ти и състави графика на силовите координати. Заключението му е, че ако си бил вътре в кораба по време на катастрофата, нищо не би могло да те спаси.
Адамс погледна към тавана.
— Кларк каза, че ако си бил вътре по време на удара, щял си да станеш на пихтия.
— Просто невероятно е какво може да направи човек, когато започне да си играе с цифрите — сухо забеляза Сътън.
— Андерсън твърди, че ти изобщо не си човешко същество — опита се да го подразни Адамс.
— Предполагам, че Андерсън е разбрал това, след като е видял кораба.
Адамс кимна с глава.
— Няма нито вода, нито въздух. Всеки би стигнал до същото заключение.
Сътън поклати глава.
— Андерсън греши. Ако не бях човешко същество, никога нямаше да ме видиш. Аз изобщо не бих се завърнал обратно. Но аз тъгувах по Земята, а и очаквахте доклада ми.
— Не си бързал много — обвини го Адамс.
— Защото исках да се уверя напълно — каза Сътън. — Трябваше да бъда сигурен, разбираш ли? За да мога, като се завърна, да ви отговоря дали обитателите на Лебед представляват опасност или не.
— И какво се оказа?
— Те не представляват никаква опасност.
Адамс го изчака да продължи, но Сътън мълчеше.
Накрая Адамс попита:
— И това ли е всичко?
— Да, това е всичко — каза Сътън.
Адамс почука с лулата по зъбите си.
— Не ми се иска да изпращам там друг човек — заяви той. — Особено след като вече съм обявил пред всички, че ти ще събереш необходимата информация.
— Няма смисъл — рече Сътън. — Никой не може да се промъкне.
— Но ти успя.
— Да, защото бях първият. И понеже бях първият, ще бъда и последен.
Откъм другия край на бюрото Адамс студено се усмихна.
— Виждам, че доста държиш на тези хора, Аш.
— Те не са хора.
— Ами… същества тогава.
— Не са дори и същества. Трудно е да ти обясня какво точно представляват. Сигурно ще ми се изсмееш, ако ти кажа какво всъщност предполагам, че са.
Адамс изсумтя.
— Все пак опитай се да ми обясниш.
— Симбиотични абстракции. По-точно определение не мога да дам.
— Искаш да кажеш, че в действителност не съществуват? — удиви се Адамс.
— Напротив, съществуват и още как. Те са там и човек усеща присъствието им, така както аз твоето и ти моето.