Един ден, преди около десет години, по-точно на 4 юли 1977 г., аз отидох там и в долния край на пасбището, почти до самите дървета, видях един човек и някаква чудновата машина.
Казвам машина, защото очевидно бе машина, макар че, да си кажа правичката, не разбрах какво представлява. Приличаше на яйце, леко изострено в двата края, както би изглеждало едно яйце, ако някой го настъпи, без да го строши, а само го посплеска. Отвън не се забелязваха движещи се части и доколкото успях да я разгледам, нямаше дори един прозорец, макар да бе очевидно, че този, който я управлява, седи вътре.
Човекът бе отворил това, което, изглежда, бе вратата, бе застанал отвън и вероятно поправяше двигателя, макар че когато се осмелих да надникна, видях, че изобщо не прилича на двигател. Но да си призная, не успях да го разгледам добре, защото човекът още щом ме забеляза, изключително ловко ме отведе настрана и започна такъв приятен и интелигентен разговор, че за мен бе невъзможно, без да проявя крайна неучтивост, да сменя темата или пък да се отклоня от въпросите му, за да насоча вниманието си към онези неща, които събудиха любопитството ми. Сега, като премислям отново всичко, си спомням, че имаше доста неща, за които исках да го питам, но така и не успях, и сега ми се струва, че той трябва да е очаквал точно тези въпроси и затова умишлено и ловко отклони разговора в друга посока.
Всъщност той дори не се представи, нито пък ми каза откъде идва и как се е озовал в моето пасбище. Макар подобно поведение да се стори неучтиво на четящия този разказ, тогава не мислех така, защото непознатият беше толкова очарователен, че човек не можеше да го постави наравно с обикновените хора.
Изглежда, беше добре запознат със земеделската работа, при все че не приличаше на фермер. Сега, като премислям нещата, не мога да си спомня как точно изглеждаше той, въпреки че си спомням, че никога преди не бях виждал подобни дрехи. Не бяха екстравагантни, нито пък чуждоземски, но в тях имаше някои дребни различия, които сега ми е трудно да уточня.
Похвали хубавото пасбище, заинтересува се колко глави добитък притежавам, колко са дойните крави и кой е най-подходящият начин за получаване на доброкачествено говеждо месо. Отговарях му доколкото можех, тъй като нещата, за които питаше, ме интересуваха, пък и той поддържаше разговора с уместни забележки и въпроси, някои от които, сега разбирам, са били само изкусно ласкателство, макар тогава да не съм мислил така.
В ръката си държеше някакъв инструмент, с който посочи към царевичната нива отвъд оградата, отбеляза, че царевицата расте добре, и попита дали ще стигне до коляно към Четвърти юли. Обясних му, че днес е Четвърти, а височината вече е малко над коляно, което много ме радва, тъй като за първи път засявам такъв сорт. Отначало изглеждаше малко изненадан, после се разсмя и заяви, че може наистина да е Четвърти, напоследък бил много зает, та сигурно е пообъркал датите. След това, преди дори да се учудя как е възможно човек толкова да обърка датите, че да пропусне дори Четвърти юли, той подхвана нова тема.
Заразпитва ме откога живея тук и когато му казах, поиска да разбере дали семейството ми се е заселило тук отдавна, защото бил чувал някъде името Сътън. Обясних му, че живеем тук отдавна, и докато се усетя, вече му разказвах подробности за семейството ни, дори и някои анекдоти, които обикновено си разказваме в тесен семеен кръг, тъй като не бихме искали подобни истории да се разчуват. Защото, при все че сме, общо взето, почтени хора с традиции и дори сме по-добри от много други, едва ли има на света семейство, което да си няма някоя и друга позорна тайна.
Поговорихме си доста и когато забелязах, че отдавна вече е минало времето за обяд, му предложих да обядва с нас, но той поблагодари и каза, че почти е оправил повредата и трябвало да си тръгва. Каза още, че всъщност бил привършил с ремонта, когато съм се появил. Когато изразих опасенията си, че твърде много съм го забавил, той ме увери, че за него е било истинско удоволствие да разговаря с мен.
Преди да се разделим, успях да му задам един въпрос. Тъй като инструментът, който държеше, докато разговаряхме, доста ме заинтригува, поисках да знам какво представлява. Човекът ми го показа и ми обясни, че е гаечен ключ, и наистина приличаше донякъде на такъв, но не много.
След като се наобядвах и подремнах малко, отидох отново до пасбището, решен да задам на непознатия въпросите, които вече бях разбрал, че той бе отклонил.