Стана от креслото, висок, изпъчен и сериозен.
— Мистър Сътън, вие определено ми харесвате — заяви той.
Сътън разбираше колко е нелепо всичко, но надигащият се вътре в него хладен гняв му подсказваше, че положението съвсем не е за смях.
Тихи стъпки прошумоляха по стълбите зад него и гласът на Прингъл прошепна:
— Значи реши се да опита.
— Както виждаш — рече Кейс.
— Нали ти казах — заяви почти тържествуващо Прингъл. — Казах ти, че точно това ще му хрумне.
Сътън потисна надигащото се в гърлото му отвращение. Но гневът остана, разпалван от начина, по който двамата разговаряха, сякаш него го нямаше.
— Боя се — каза Кейс, обръщайки се към Сътън, — че ви създадохме неприятности. Постъпихме крайно нетактично, а вие сте чувствителен човек. Но да забравим всичко това и да се заловим за работа. Доколкото разбирам, искахте да откриете кораба ни.
Сътън сви рамене.
— Следващият ход е ваш — каза той.
— Нищо не разбирате — заяви Кейс. — Ние изобщо не възразяваме. Вървете да го търсите.
— Искате да кажете, че няма да го открия.
— Разбира се, че ще го откриете — увери го Кейс, — Не сме се и опитвали да го скрием.
— Дори ще ви го покажем — добави Прингъл. — Ще дойдем с вас… Така ще ви спестим доста време.
Сътън усети как го избиват капчици пот и челото му овлажнява.
Капан, каза си той. Капан, заложен на открито, в който дори няма примамка. И той бе влязъл в него, без дори да се озърне наоколо.
Сега вече бе твърде късно. Няма връщане назад.
Постара се гласът му да прозвучи спокойно.
— Добре — каза той. — Ще рискувам да дойда с вас.
24
Корабът наистина съществуваше — необикновен, но съвсем истински. И той като че ли беше единственото реално нещо в цялата ситуация. Всичко останало притежаваше неясната призрачна нереалност на кошмар, от който всеки момент можеше да се събуди, и в един миг да изпита мъчителното съмнение дали това е действителност или само сън.
— Онази карта там сигурно доста ви озадачава — каза Прингъл. — И това е напълно естествено. Защото картата е темпорална.
Той се ухили и се почеса по тила с мускулестата си ръка.
— Да си призная, и аз много не разбирам от тия неща. Но Кейс ги разбира. Той е военен, докато аз съм само един обикновен пропагандист, а пропагандистът може да говори и за неща, които не познава, стига да го прави по най-убедителния начин. А при военните е друго. Военният е длъжен да знае, защото някой ден може да изпадне в критична ситуация. Животът му може да зависи от знанията.
Ето какво било, помисли си Сътън. Онова, което го безпокоеше. Логическата нишка, която му се изплъзваше. Онова нещо, което не можеше да определи точно, онова, което би му обяснило кой е Кейс, какъв е и защо се намира тук, на този астероид.
Военен.
Трябваше да се досетя, каза си Сътън. Но умът ми беше в настоящето, не в миналото или бъдещето. А в нашия свят военни няма. Макар че някога е имало и, както изглежда, ще има и през идните столетия.
После се обърна към Кейс:
— Да се воюва в четири измерения сигурно е сложно нещо.
Каза го не защото в момента се интересуваше от войната в три или четири измерения, а защото чувствуваше, че е негов ред да каже нещо, за да поддържа този налудничав несвързан разговор.
Наистина, каза си той, ситуацията е абсолютно безсмислена, пълна лудост, психопатски фарс, който може и да има някакъв смисъл, но поне засега той е непонятен и скрит.
„Тук Моржа каза бавно — Време дойде да поговорим за неща като: обуща, червен восък, параходи, за зеле и царе, защо морето е горещо-вряло и имат ли прасетата криле…“1
Кейс се усмихна, докато отговаряше, и усмивката му беше типична за военен — стегната, твърда и отсечена.
— На първо място — обясни той — са необходими карти, графики, някои доста специални познания и най-вече талант да предвиждаш. Отгатваш къде може да е врагът и какво си мисли и се озоваваш там преди него.
Сътън сви рамене.
— Основният принцип винаги е бил такъв — каза той. — Който е по-бърз…
— Да, но сега врагът може да се намира на толкова много места — възрази Прингъл.
— Работи се с мисловни графики, карти на отношенията и исторически доклади — продължи Кейс, сякаш изобщо не бяха го прекъсвали. — Проследяваш в миналото определени събития, после отиваш там и променяш някои от тези събития… съвсем мъничко, нали разбирате, тъй като не бива да се правят големи изменения. Достатъчно е само крайният резултат да бъде малко по-различен и по-неблагоприятен за врага. Тук една промяна в негова вреда, там друга и победата ти е сигурна.