В тази война участвуват шпиони и идеолози, едните, за да издирват минали събития, подходящи за стратегически планове, а другите — за да изопачават историята, като улесняват по този начин реализирането на тези планове.
Отделът за правосъдие през 7990 година сигурно е претъпкан с умело замаскирани шпиони, вътрешни предатели и саботьори.
Разбира се, тук, както при обикновените, честните войни, съществуват стратегически пунктове. Както в шаха сигурно има квадратче, което е по-важно от останалите.
Това квадратче беше Сътън. Той бе квадратчето, което трябва да се завладее и задържи. Той е пешката, която пречи на победния ход на офицера и топа. Затова и двете страни са го взели на прицел и съсредоточават силите си… и когато едната от страните е готова, когато спечели съвсем малко предимство над другата, кръвопролитието ще започне.
Адамс подпря ръце на бюрото и опря челото си върху тях. Разтърси го хълцане, но очите му останаха сухи.
— Аш, момчето ми — прошепна той. — Аш, толкова разчитах на тебе, Аш…
Настъпилата внезапно тишина го накара да вдигне глава.
Отначало не успя да установи какво точно не е в ред. После изведнъж разбра.
Психоиндикаторът бе замлъкнал.
Той се приведе над него и се вслуша, но не се чуваше нищо, не се чуваше нито туптенето на сърце, нито диханието, нито пулсирането на кръвта в сънната артерия.
Бе секнала жизнената сила, която караше уреда да цъка.
Адамс бавно се изправи, взе шапката и я сложи на главата си.
За пръв път през живота си Кристофър Адамс си отиваше вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.
26
За миг Сътън се вкамени на стола, но после се отпусна. Блъфират, каза си той. Няма да ме убият. Необходима им е книгата, а мъртвите не могат да пишат.
Кейс заговори, сякаш Сътън бе изрекъл мислите си на глас.
— Не бива да ни считате за почтени хора, тъй като никой от нас не претендира за подобно нещо — каза той. — Мисля, че и Прингъл ще го потвърди.
— Разбира се — рече Прингъл. — За какво ми е да съм почтен!
— За нас щеше да е добре, ако ви бяхме отвели при Тревър и…
— Чакайте малко — обади се Сътън. — Кой е Тревър? Досега не сте го споменавали.
— Така ли? — каза Прингъл. — Пропуснали сме, изглежда. Тревър е шефът на корпорацията.
— Корпорацията, която се нуждае от книгата ви — поясни Кейс.
— Тревър щеше да ни отрупа с почести и богатства — продължи Прингъл, — ако бяхме успели, но тъй като отказвате да ни сътрудничите, ще трябва да потърсим друг начин за забогатяване.
— Затова се присъединяваме към другите и ще ви застреляме — заяви Кейс. — Морган е готов да плати скъпо на всеки, който ви убие. Така че той ще ни даде доста пари за главата ви. В това няма никакво съмнение.
— И вие ще сключите сделка с него? — попита Сътън.
— Естествено — заяви Прингъл. — Ние никога не изпускаме случая.
— Надявам се, че не възразявате? — измърмори Кейс.
Сътън поклати глава.
— Не ме интересува какво ще правите с трупа ми — увери ги той.
— Добре тогава — рече Кейс и вдигна пистолета.
— Момент — спокойно каза Сътън.
Кейс наведе оръжието.
— Сега пък какво има? — попита той.
— Сигурно ще поиска цигара — предположи Прингъл. — Преди екзекуцията осъдените винаги искат цигара, чаша вино, печена кокошка или нещо подобно.
— Искам да попитам нещо — каза Сътън.
Кейс кимна.
— Доколкото разбирам, във вашата епоха вече съм написал книгата — каза Сътън.
— Точно така — потвърди Кейс. — И с ваше позволение бих заявил, че е доста откровена и полезна творба.
— Вие ли я отпечатахте, или някой друг?
Прингъл се изкикоти.
— Разбира се, че друг. Как мислите, ако бяхме ние, щяхме ли сега изобщо да сме тук, в миналото?
Сътън се намръщи.
— Излиза, че съм я написал без помощ и съвет от ваша страна, както и без вашето редактиране. В такъв случай, ако я напиша повторно, както вие искате, сигурно ще се получат усложнения.
— Едва ли ще са такива, че да не можем да се справим с тях — рече Кейс. — Можем да обясним всичко съвсем задоволително.
— Но след като ме убиете, изобщо няма да има книга. Как ще се справите с това?
Кейс се намръщи.
— Няма да е лесно — каза той. — За много хора това ще представлява истинско нещастие. Но все нещо ще измислим.