— Поглед в перспектива — каза Тревър. — Ето какво ни трябва. И абсолютна, непоклатима вяра, че човекът е избраник на съдбата, твърдо убеждение, че той е предопределен да завладее не само тази, но и всички останали галактики, цялата Вселена.
— Май няма да го доживеете — подигравателно рече Сътън.
— Разбира се, че не — съгласи се Тревър. — Нито пък вие. Няма да го доживеят и нашите внуци, нито пък техните.
— Ще минат милион години — каза Сътън.
— Много повече — спокойно каза Тревър. — Нямате представа какви са размерите на Вселената. След един милион години едва ще сме понабрали скорост…
— Тогава защо, за бога, седим тук и приказваме на вятъра?
— Елементарна логика — заяви Тревър.
— Няма никаква логика в това да кроиш планове за цял милион години напред — възрази Сътън. — Човек може да планира собствения си живот и това донякъде е логично. Или живота на децата си… а може би и живота на внуците си. По-нататък вече няма логика.
— Сътън, чували ли сте някога за корпорацията? — попита Тревър.
— Да, разбира се, но…
— Тя може да крои планове за милион години напред — прекъсна го Тревър. — И то съвсем логично.
— Корпорацията не е човек — възрази Сътън. — Нито е живо същество.
— Напротив — настоя Тревър. — Корпорацията е жив организъм, състоящ се от хора и създаден от тях, за да осъществява целите им. Тя е жизнено, действено понятие, което се предава от поколение на поколение, за да се осъществи грандиозният проект, който надхвърля рамките на един човешки живот.
— Корпорацията ви се занимава и с книгоиздаване, нали? — попита Сътън.
Тревър зяпна от удивление.
— Кой ви каза? — ядосано запита той.
— Двама, чиито имена бяха Кейс и Прингъл — отговори Сътън. — Опитаха се да откупят книгата ми за вашата корпорация.
— Кейс и Прингъл изпълняват задача — каза Тревър. — Трябваше да се върнат…
— Няма да се върнат — осведоми го Сътън.
— Убили сте ги — равнодушно каза Тревър.
— Те първи се опитаха да ме убият — обясни Сътън. — Но аз не умирам лесно.
— Не съм им нареждал да го правят, Сътън. Вие сте ми необходим жив.
— Действуваха на своя глава — каза Сътън. — Щяха да продадат главата ми на Морган.
Изобщо не можеш да разбереш, помисли си Сътън, дали си го засегнал. Нито в погледа, нито пък в изражението на лицето настъпва някаква промяна.
— Благодаря ви, че сте ги очистили — рече Тревър. — Спестявате ми труда.
Отново хвърли кламер към мастилницата и този път улучи.
— Логично е корпорацията да прави планове за милион години напред — продължи той. — Така се създават условия за постепенното осъществяване на проекта, без прекъсвания, макар че персоналът от време на време се сменя.
— Почакайте малко — обади се Сътън. — Наистина ли има подобна корпорация, или само разправяте измислици?
— Корпорация има и аз съм човекът, който я оглавява — увери го Тревър. — Различните капиталовложители, които участвуват със средствата си, с течение на времето ще стават все по-многобройни. Особено когато им покажем нещо наистина значително.
— Имате предвид съдбата като привилегия единствено на човечеството, така ли?
Тревър кимна.
— Тогава действително ще имаме нещо, за което си струва да се говори. Истинска стока за продан. И важен аргумент по време на деловите обсъждания.
Сътън поклати глава.
— Не разбирам какво очаквате да спечелите.
— Три неща — отговори Тревър. — Богатство, власт и знания. Богатството, властта и знанието на цялата Вселена само за човечеството, разбирате ли? Всичко за една-единствена форма на живот. За хора като вас и мен. И от тези три неща знанието може би ще представлява най-голямата печалба, защото натрупаното, събрано и систематизирано знание ще ни донесе още повече богатство, власт и, разбира се, знание.
— Това е лудост — рече Сътън. — Ние с вас, Тревър, ще сме се превърнали в прах и дори епохата, в която живеем, ще бъде забравена, преди да се осъществи този проект.
— Забравяте за корпорацията.
— Не съм я забравил — възрази Сътън. — Но не мога да не мисля и за хората. Такива като мен, вас и всички останали.
— Тогава нека помислим и за тях — лицемерно се съгласи Тревър. — Един ден вашият живот ще пулсира в мозъка, кръвта и мускулите на някой от бъдещите съсобственици на Вселената. Неизброими трилиони форми на живот ще му служат, богатствата му ще бъдат неизмерими и ще разполага със знания, каквито ние с вас дори не сме сънували.
Сътън седеше безмълвно отпуснат на стола.
— Вие сте единственият човек, който ни пречи — каза Тревър. — Възприемете осъществяването на милионгодишен проект.