— На вас ви е необходима съдбата, а тя не е моя собственост, за да я раздавам — каза Сътън.
— Но вие сте човек, Сътън — настоя Тревър, без да повишава тон. — Принадлежите към човешкия род, а сега точно за него става дума.
— Съдбата е притежание на всички живи същества — заяви Сътън. — Не само на човека, но и на всяка друга форма на живот.
— Не е задължително — възрази Тревър. — Вие сте единственият, който знае истината. Само вие можете да съобщите фактите. И от вас зависи дали човекът ще бъде избраник на съдбата, или тя ще се превърне в мъничка, индивидуална съдбица на всяка пълзяща, крякаща и лигавеща се твар само защото била надарена с живот.
Сътън не отговори.
— Една ваша дума и всичко ще се нареди — продължи Тревър.
— Нищо няма да излезе от тези ваши кроежи — рече Сътън. — Помислете само за времето, за хилядите години, които ще изминат, дори при сегашната скорост на звездолетите ни, докато прекосят междугалактичното пространство. И то само до съседната галактика, а не до най-далечната.
Тревър въздъхна.
— Забравяте за умножаването на знанията, за което ви говорих. Тогава, драги, две плюс две няма да бъде четири, а много повече. В някои случаи хиляди пъти повече от четири.
Сътън уморено поклати глава.
Знаеше, че Тревър има право. Науката и техниката щяха да се развиват устремно, точно според предвижданията му. Стига хората да успеят да го сторят, дори знанията само на една галактика щяха…
— Една ваша дума ще сложи край на войната във времето — каза Тревър. — Само една дума и безопасността на човечеството ще бъде гарантирана завинаги. Защото сега на хората е нужно единствено знанието, което вие притежавате.
— Но то ще се различава от истината — възрази Сътън.
— Това няма никакво значение — заяви Тревър.
— Не ви е необходима помощта на съдбата, за да осъществите проекта си — рече Сътън.
— Но се нуждаем от подкрепата на цялото човечество — каза Тревър. — И затова ни трябва нещо значително, което да грабва въображението. Нещо достатъчно важно, за да ги накара да му обърнат внимание. А и тази идея, трансформирана до вселенски мащаби, ще ни помогне.
— Преди двадесет години щях да застана на ваша страна — каза Сътън.
— А сега? — запита Тревър.
Сътън поклати глава.
— Сега не. Защото зная много повече оттогава. Преди двадесет години бях човек, Тревър. А сега не съм много сигурен дали съм изцяло човек.
— Още не сме говорили за възнаграждението — напомни Тревър. — Но то се подразбира от само себе си.
— Не, благодаря — отказа Сътън. — Предпочитам да карам така.
Тревър замери с кламер мастилницата, но не улучи.
— Нещо май не върви — каза Сътън. — Процентът на попаденията съвсем намаля.
Тревър си избра друг кламер.
— Добре — каза той. — Ваша си работа. Но война има и ние ще я спечелим. Ужасно е да се воюва така, но ще направим всичко, което е по силите ни. Защото трябва да прикрием факта, че се води война. Нали разбирате, в Галактиката цари мир и спокойствие под властта на благосклонното човечество. Можем да спечелим и без вас, Сътън, но с ваша помощ щеше да ни е по-лесно.
— И сега ще ме пуснете на свобода? — с престорено удивление попита Сътън.
— Разбира се — отвърна Тревър. — Излезте навън и още малко си поблъскайте главата в стената. Накрая ще се уморите и ще се откажете, напълно изтощен. Тогава ще се върнете тук, за да ни дадете онова, което искаме.
Сътън се изправи.
Постоя така за миг в нерешителност.
— Какво чакате още? — попита Тревър.
— Само едно нещо ме озадачава — рече Сътън. — Книгата по някакъв начин някъде вече е написана. Съществуването й от почти петстотин години насам е общоизвестен факт. Как тогава ще промените това? Ако сега напиша всичко отначало така, както искате вие, ще бъде променен целият начин на живот на хората…
Тревър се изсмя.
— Това отдавна сме го измислили. Просто ще заявим, че най-после след дълги години е открит оригиналният ръкопис. Той ще бъде идентифициран лесно и неоспоримо въз основа на определени характеристики, които вие внимателно ще вмъкнете в текста, когато пишете книгата. Ще обявим, че ръкописът е намерен, ще бъде доказана неговата автентичност и човечеството ще се сдобие със своя собствена съдба. Някогашните неприемливи факти ще обясним чрез много убедителни исторически доказателства за фалшифициране на ръкописа в миналото. Дори вашите приятели андроидите ще повярват в подобно обяснение, щом веднъж им го поднесем.
— Умно сте го намислили — каза Сътън.
— И аз така смятам — съгласи се Тревър.
43