— Какво искате да кажете с това, че може да пострадам? Ако съм невъоръжен…
— Не може да сте невъоръжен. Преди година или две правилникът се промени. Всеки мъж под сто години трябва да носи оръжие.
— Но ако все пак някой е без оръжие?
— Ами тогава — всеки, който поиска, може да го гръмне като заек — заяви Хъркимър.
— Сигурен ли си в това?
Хъркимър бръкна в джоба си и извади оттам тъничко книжле. Наплюнчи пръст и запрелиства страниците.
— Тук е написано — рече той.
— Няма значение — каза Сътън. — Вярвам ти.
— Значи приемате предизвикателството?
Сътън се намръщи.
— Май нямам друг изход. Надявам се, че мистър Бентън ще почака, докато си купя пистолет.
— Няма нужда да купувате — каза му радостно Хъркимър. — Донесох ви един по нареждане на мистър Бентън. Той винаги постъпва така. Просто от учтивост, нали разбирате? За всеки случай, ако някой не разполага с пистолет.
Той бръкна в джоба си и му подаде оръжието. Сътън го пое и го сложи на масата.
— Странно изглежда — забеляза той.
Хъркимър се засегна.
— Оръжието е традиционно — заяви той. — Най-доброто, произведено досега. 45-ти калибър. Зарежда се ръчно, а мерникът е изпробван при стрелба до петнадесет метра.
— Това нещо ли се дърпа? — попита Сътън, като посочи.
Хъркимър кимна.
— Нарича се спусък. И не се дърпа. Натиска се.
— А защо ме предизвиква мистър Бентън? — попита Сътън. — Ами че аз дори не го познавам. Никога не съм чувал за него.
— Вие сте известен — каза Хъркимър.
— За първи път чувам подобно нещо.
— Вие сте изследовател — обясни Хъркимър. — Току-що се завръщате от продължителна и опасна мисия. Носите със себе си загадъчно дипломатическо куфарче. Във фоайето ви чакат журналисти.
Сътън кимна.
— Ясно. Когато Бентън убива някого, предпочита той да е известен.
— Наистина е по-добре — каза Хъркимър. — Така се разчува навсякъде.
— Но аз не познавам мистър Бентън. Как ще разбера по кого ще стрелям.
— Ще ви го покажа на телевизора — каза Хъркимър.
Той пристъпи към бюрото, набра някакъв номер и се отдръпна.
— Ето го.
На екрана някакъв мъж седеше пред масичка за игра на шах. Ако се съди по разположението на фигурите, играта беше в разгара си. Срещу него стоеше прекрасно изработен робот.
Човекът протегна ръка, замислено премести коня. Роботът изщрака и доволно се засмя. После придвижи пешка. Бентън присви рамене и се наведе над дъската. Вдигна ръка и се почеса по тила.
— Оскар го е поставил натясно — обясни Хъркимър. — Той винаги го поставя натясно. Мистър Бентън не е спечелил нито една игра през последните десет години.
— Ами защо тогава продължава да играе?
— Защото е упорит — отвърна Хъркимър. — Но и Оскар е упорит.
Той махна с ръка.
— Машините са много по-упорити от хората. Просто така са конструирани.
— Но Бентън сигурно е знаел, когато е поръчал да му направят Оскар, че той винаги ще го побеждава — забеляза Сътън. — Човек просто не може да победи един специализиран робот.
— Мистър Брентън го знае, но не вярва — каза Хъркимър. — Иска да докаже противното.
— Патологичен случай — рече Сътън.
Хъркимър го изгледа спокойно.
— Навярно имате право, сър. Понякога и аз си мисля същото.
Сътън отново се взря в Бентън, който все още бе приведен над дъската и бе захапал със зъби юмрука си.
По гладкото розовобузесто лице прозираха венички, а в замислените очи самодоволно проблясваше култура и общителен характер.
— Сега вече ще го познаете ли? — попита Хъркимър.
Сътън кимна.
— Да, мисля, че ще мога да го разпозная. Не изглежда много опасен.
— Досега е убил шестнадесет души — каза твърдо Хъркимър. — Възнамерява да сложи оръжие, когато станат двадесет и пет. — Той погледна Сътън право в очите и добави:
— Вие сте седемнадесетият.
— Ще се постарая да го улесня — рече кротко Сътън.
— А как бихте желали да стане всичко, сър? — попита Хъркимър. — Традиционен дуел или не?
— Нека бъде кой както може.
Хъркимър изрази неодобрението си:
— Има определени правила…
— Можеш да кажеш на мистър Бентън — рече Сътън, — че не възнамерявам да го издебна от засада.
Хъркимър си взе шапката и я постави на главата.
— Желая ви всичко хубаво, сър — каза той.
— Ами, благодаря ти, Хъркимър — отвърна Сътън.
Вратата се затвори и Сътън остана сам. Погледна отново към екрана. Бентън се опитваше да прикрие топовете си. Оскар се изсмя, плъзна офицера си три квадрата напред и постави в шах царя на Бентън.
Сътън изключи видеофона.
После потърка с ръка гладко избръснатата си брадичка.