И все пак тези жалки покровители бяха единствените хора, към които можеше да се обърне за помощ.
Един човек, който мачкаше с мръсни пръсти кепето си, придружен от стара досадница и друг възрастен мъж, който разполагаше с много свободно време и нямаше какво да прави.
Но съществува и Ема Армър, помисли си Сътън.
Сигурно има и други като нея. Хора, които точно в този миг помагат някъде на андроидите.
Спусна крака на пода и приседна на ръба на леглото. Забеляза чифт пантофи, обу ги, после се изправи и отиде до огледалото.
Оттам го погледна непознато лице, лице, което никога преди не бе виждал, и за миг го заля вълна на ужас и обърканост.
После, обзет от внезапно подозрение, вдигна ръка и напипа наклонения белег на челото си.
Приведе се напред и доближи лице до огледалото, за да се убеди, че не греши в предположението си. Белегът на челото представляваше задължителния за андроидите знак за самоличност! Кодово означение и сериен номер!
Прокара внимателно пръсти по лицето си и напипа изкуственото пластмасово покритие, което бе изменило чертите му до неузнаваемост.
После се обърна, отиде до леглото, седна предпазливо и сграбчи здраво края на дюшека.
Преобразен съм, каза си той. Превърнали са ме в андроид. Когато ме отвлякоха, бях човек, а ето че се събуждам андроид.
Вратата тракна и се чу гласът на Хъркимър.
— Добро утро, сър. Надявам се, че сте добре.
Сътън рязко се изправи.
— Значи ти си бил — каза той.
Хъркимър радостно кимна.
— На вашите услуги, сър. Желаете ли нещо?
— Нямаше нужда да ме упоявате — рече Сътън.
— Нямахме време, сър — обясни Хъркимър. — Вие щяхте само да объркате всичко, докато ни се мотаете в краката и настоявате да ви обясним какво става. Затова ви упоихме и отнесохме. Повярвайте ми, сър, друг начин нямаше.
— Май имаше престрелка — каза Сътън. — Чух гърмежи.
— Изглежда — каза Хъркимър, — някакви ревизионисти се спотайваха наоколо, а нещата са малко сложни, сър, за да се обяснят с една дума…
— Имате вземане-даване с тях, така ли?
— Ами, откровено казано — рече Хъркимър, — някои от тях доста прибързано се хванаха за пищовите. Много неразумна постъпка, сър, за която здравата си изпатиха.
— Това едва ли ще помогне много — забеляза Сътън, — ако идеята е била да ме измъкнете от шайката на Тревър. Той вероятно ме следи с психоиндикатор и знае къде се намирам. Сигурно мястото вече най-внимателно се наблюдава.
Хъркимър се ухили.
— Точно така, сър. Хората на Тревър буквално се препъват един в друг, обикаляйки наоколо.
— Тогава защо е този маскарад? — сърдито попита Сътън. — С каква цел сте ме дегизирали?
— Ами, сър — заобяснява Хъркимър, — причината е следната. Решихме, че никой нормален човек няма да се съгласи да го вземат за андроид. Ето защо ви превърнахме в андроид. Всички търсят човек и едва ли ще им хрумне да обръщат много внимание на андроидите.
Сътън изсумтя.
— Страшно умно — рече той. — Да се надяваме само, че…
— О, разбира се, че скоро ще се досетят, сър — весело каза Хъркимър. — Но така ще спечелим известно време, за да осъществим плановете си.
Докато говореше, той бързо отваряше разни чекмеджета и изваждаше оттам дрехи.
— Толкова е хубаво, сър, че отново сте при нас — говореше той. — Всичките ни опити да ви открием пропадаха. После ни хрумна, че ревизионистите навярно ви държат затворен някъде, и удвоихме усилията си тук, като наблюдавахме много внимателно всички събития. От пет седмици насам следим абсолютно всеки ход на Тревър и бандата му.
— Пет седмици! — изуми се Сътън. — Пет седмици ли каза?
— Точно така, сър. Пет. Изчезнахте точно преди седем седмици.
— По моя календар изминаха десет години — каза Сътън.
Хъркимър поклати мъдро глава, без да се учуди.
— Времето е най-странното нещо, сър. Човек никога не може да го разбере.
После сложи дрехите на леглото.
— Облечете тези дрехи, сър, и ще слезем долу да закусим. Ева ни очаква и ще се радва да ви види, сър.
45
Три пъти поред Тревър не улучи мастилницата и накрая тъжно поклати глава.
— Сигурен ли си? — запита той човека срещу него.
Другият кимна, стиснал здраво устни.
— Може да е само пропаганден блъф на андроидите — продължи Тревър. — Те са умни. Никога не трябва да забравяме това. Защото андроидът, колкото и да е раболепен, е не по-малко умен от нас.
— Нима не разбирате какво значи всичко това? — запита другият. — То означава…
— Знам какво означава — прекъсна го Тревър. — Отсега нататък няма да знаем със сигурност кои от нас са хора. Няма да можем да различаваме хората от андроидите. Възможно е дори ти да си андроид. Или пък аз…