Съвпадение или предварително подготвен план? Трудно е да се разбере.
Една русалка се бе покатерила на ръба на фонтана и изправена с осемсантиметровия си ръст, едва успяваше да запази равновесие. Тя подсвирна с уста на Сътън. Той бързо се обърна при подсвирването, но тя скочи във вира и заплува в кръг, като правеше подигравателни жестове.
Сътън се приведе напред, посегна към полицата под видеофона, измъкна оттам информационен указател и бързо го запрелиства.
ИНФОРМАЦИЯ — относно планетата Земя.
Следваха названията на раздели:
Обединения
Обекти
Обичаи.
Тук трябва да е. При обичаите.
Най-после откри ДУЕЛИРАНЕ, отбеляза си индекса и върна указателя на мястото му. След това набра цифрите на диска и щракна лостчето за пряка връзка.
На екрана се появи аеродинамичната, модернистична физиономия на робот.
— На вашите услуги, сър — рече той.
— Обявиха ми дуел — каза Сътън.
Роботът, изглежда, очакваше да му задават въпроси.
— Не искам да се дуелирам — продължи Сътън. — Съществува ли някакъв законен начин да се откажа? Искам да се отдръпна с достойнство, но не държа много на това.
— Няма начин — каза роботът.
— Съвсем никакъв начин ли няма?
— Нямате навършени сто години, нали? — попита роботът.
— Нямам.
— И сте здрав физически и психически?
— Така мисля.
— Да или не? Отговаряйте точно.
— Здрав съм — рече Сътън.
— И не изповядвате някоя официална религия, която забранява да се убива?
— Струва ми се, че бих могъл да се считам за християнин — заяви Сътън. — Доколкото си спомням, имаше някаква заповед да не се убива.
Роботът поклати глава.
— Тя не е валидна.
— Там е казано ясно и определено: „Не убивай!“ — възрази Сътън.
— Точно така — съгласи се роботът. — Но вече никой не вярва в нея. Вие, хората, сами я лишихте от съдържание. Никога не сте я следвали. Или ще я следвате, или ще се отречете от нея. Но не може да отричате нещо, а след това да се позовавате на него.
— Значи здравата съм загазил? — рече Сътън.
— Според поправката от 7990 година — каза роботът, — приета с всеобщо съгласие, всеки мъж под сто години, здрав телесно и психически и необвързан от религиозни запрещения, които се доказват пред съда, трябва да се дуелира винаги, когато го предизвикат.
— Ясно — каза Сътън.
— Историята на дуелите е много интересна — продължи роботът.
— Това е варварски обичай — рече Сътън.
— Може би. Но хората все още са варвари и в много други отношения.
— Ставаш нахален — заяви Сътън.
— До гуша ми е дошло вече от всичко — каза роботът. — До гуша ми е дошло от вашето човешко лицемерие. Твърдите, че сте забранили със закон войната, а в действителност не сте. Просто така сте уредили нещата, че никой не смее да воюва с вас. Казвате, че сте ликвидирали престъпността, и наистина е така, с изключение на престъпленията, извършвани от самите вас. А пък много от престъпленията, които премахнахте, съвсем не са престъпления освен от гледна точка на хората.
— Много си позволяваш, приятелю, като говориш по този начин — тихо рече Сътън.
— Можете да издърпате щепсела винаги когато пожелаете — каза роботът. — Животът няма никаква стойност за мен при работата, с която се занимавам.
Забелязал изражението на Сътън, той побърза да продължи:
— Погледнете нещата от другата им страна, сър. През цялата си история човекът е бил убиец. Още от самото начало той е бил хитър и жесток. Хилаво създание, което се е научило да използва тоягата и камъка, а когато камъкът не е бил достатъчно остър, го я дялал, докато стане такъв. Отначало е имало и други животни, с които той, погледнато реално, едва ли би могъл да се справи. Напротив, те би трябвало да го унищожат. Но човекът е бил хитър, притежавал е тоягата и кремъка и е успял да изтреби мамутите, саблезъбия тигър и всички други зверове, срещу които не би посмял да застане с голи ръце. Така той е станал господар на планетата и постепенно е изтребил всички животни, с изключение на онези, които можели да му служат. Но дори когато се е борил с животните, човекът не е преставал да враждува със себеподобните си. И когато животните са били вече унищожени, той продължил борбата… човек срещу човек и народ срещу народ.
— Но всичко това е минало — възрази Сътън. — Повече от хиляда години не е имало война. Сега хората не изпитват нужда да воюват.
— Точно това е интересното — подчерта роботът. — Вече няма нужда да се воюва, нито пък да се убива. Е, от време на време може би, на някоя далечна планета, където човек трябва да убие, за да запази живота си или да докаже човешкото превъзходство и мощ. Но, общо взето, вече няма защо да се убива.