Не разбрах добре какви са тия скоколи, вероятно искаше да каже соколи. Розовобузестият продължи още няколко минути беззвучно да движи устните си, но после явно реши, че официалната част е свършила, и ни запрегръща всички поред.
— Трудно ми е да ви предам колко се радвам, че пристигнахте! Да се запознаем — Флавий, историк.
Наистина така бе по-хубаво от всякакви речи!
Щом си отиде ПЛАР, недоверието към нас изчезна. Заобикаляха ни доброжелателни, весели хора.
— През нощта по всички канали за телепатична връзка ви предавахме указания за кацането — рече висока дългокрака девойка, — но, изглежда, обшивката на кораба ви не пропуска телепатичните лъчи.
Арсен погледна многозначително към Ърли.
— Да, разбира се… — каза той, — не ги… пропуска.
— От какво да започнем? — запита Флавий. — Може би искате да си починете?
— Не, благодаря — отвърна Ърли. — Трябва най-напред да решим къде да предадем материалите от експедицията. Навярно имате някакъв институт за изучаване на Космоса?
Лицето на Флавий изразяваше пълно объркване.
— Материали? — повтори той, като оглеждаше съотечествениците си. — Има ли измежду вас космолог?
След известен смут напред излезе около петнадесетгодишно момче, носът му бе осеян с лунички.
— „Разузнавач“? — запита то, като силно се изчерви. — Експедицията до третата планета на Тау от съзвездието Кит. Масата е равна на три четвърти от земната маса, разстоянието до централното светило в перигея е триста милиона километра, извършва една обиколка около светилото за три и половина земни години, денонощието е равно на две земни, фауната е представена главно от насекоми, флората…
Още десетина минути то ни бомбардира с всевъзможни сведения, а аз гледах Ърли и си мислех колко ли му е трудно да запази това спокойно и пълно с внимание изражение.
— … Втората експедиция за Тау Кит — продължаваше момчето като картечница — е стартирала от Земята хиляда години след „Разузнавач“ и се е върнала преди хиляда години. Те са летели с по-съвършени двигатели. Втората експедиция е доставила на Земята вимпела, оставен на планетата от екипажа на „Разузнавач“.
Бедният Ърли! Бе отдал на „Разузнавач“ всичко, което можеше да пожертвува един жител на Земята.
— Ясно — каза той. — Запазени ли са отчетите на тази експедиция?
Момчето сви рамене.
— Те са в наследствената ми памет, аз съм от рода на космолозите.
Арсен понечи нещо да каже, но се отказа и само изкряка като патица.
— А сега — запита Ърли — на какви кораби летите?
Право да си кажа, не разбирах какво смешно има във въпроса, но младият космолог се изсмя доста неприлично. Сякаш го бяха попитали на метла ли летят.
— Не — каза най-сетне той, като се поуспокои, — ние не можем да изразходваме толкова енергия. Изучаването на Космоса става с помощта на корлойди. Освен това всеобщата теория за еволюцията на материята дава възможност да се съставят анулативни прогнози за всеки участък на метагалактиката.
Погледнах към Ърли. „Не провесвай нос, Момко, не е толкова страшно“ — говореше погледът му.
— Корлойди — замислено рече Циладзе, — това са…
— Елате, ще ви ги покажа — облекчено си отдъхна момчето.
Изминахме най-много сто крачки и видяхме огромно прозрачно кълбо, пълно с розова светеща течност, в която плаваше някаква сива маса, около два метра в диаметър, с множество израстъци.
— Корлойдът е изкуствен мозък, приемащ радиовълните. Той преработва цялата постъпваща от Космоса информация и я подава в общата телепатична мрежа. На Земята има към две хиляди корлойда. Използваме ги като средство за глобална телепатична връзка.
— Стига — рече Флавий, — нашите гости навярно вече умират от глад. Да вървим да обядваме, само че… — той критично ни огледа от краката до главата — вие не сте облечени за нашия климат.
Ние наистина се обливахме в пот в плътните комбинезони. Изобщо в сравнение с придружаващата ни ярко облечена тълпа приличахме на сиви омърлушени кикимори.
Флавий ни поведе към някакви ниски постройки, разположени сред рядка горичка. Към нас се приближи малка черноока жена.
— Как е ръката ти, Жоана? — запита я Флавий.
Жоана кокетливо се усмихна и протегна двете си ръце. Дясната беше малко по-къса от лявата.
— Расте. Скоро ще мога пак да свиря на арфа.
Арсен измърмори нещо през зъби. Дочух само думата „саламандри“.
Не мога да кажа, че фабриките им ми направиха потресаещо впечатление. Мрачни и ниски постройки, вътре някакви линове, вкопани направо в земята. В тях нещо гадно съскаше и пускаше мехури.