Рикард де ла Каса
Отново у дома
05.10.2853
Днес пристигна дядо Телвас от Субитай и този път дори не му разрешиха да се изложи на пълна гравитация и на нашата атмосфера, която е много по-плътна и опасна от тази във вътрешността на Проекта.
През началните пориоди на последната промяна се чувстваме много по-изтощени от обикновено и когато правим упражнения, се задъхваме. Сега осъзнавам какъв ад ще бъде животът там долу.
Някои от нас отново заспориха за инициативата на дедите ни да се завърнем на дъното на кладенеца. Дядо Хосеба Телвас ни разказа подробности за новата станция, която строят в Линви. Тя несъмнено ще бъде най-голямата в Системата и ще привлече много хора. Въпреки че вече е готова, доста ще се забавят, докато я изстрелят. Все още не са постоени петте защитни кърстосвача, с два повече от обикновено.
Той ме погледна странно, когато съобщи на всички заобикалящи го, че смятат да я поставят между Четвъртия и Шестия свят. Първият ми съпруг, любопитният Хоел, го попита защо точно в тази зона, след като цялата Система знае, че търговията отвъд Шестия е най-интензивна. Дядо се разсмя, понеже очакваше въпроса. Започна да отговаря нещо, свързано с енергията, но съм го пропуснала.
Внезапно ми прилоша. Не успявам да се приспособя към последните промени, въведени в сектора, който заема Проектът. Олвия, докторът на семейството, ме увери, че не се дължи на вътрешен хормонален проблем, а на привикване на тялото ми към необичайната среда.
Брат ми Синхер не беше в добро настроение, за да слуша приказките на дядо. Той също бе получил световъртеж и бе загубил нишката на дядовите въздишки, сумтения и ръкомахания, с които напоследък старецът имаше навика да украсява беседите си. Дядо беше изнелвен. Знаеше, че мигът на окончателното сбогуване приближава. Според някои от нас той чувстваше угризения, че е обърнал гръб на истинското си семейство, но горкият не можеше да се върне назад.
В Събранието на Монолита сякаш не обръщат внимание на действията ни тук, но подозирам, че са много по-заинтересовани отколкото дават вид. Нещо повече, според мен биха искали да ни задминат и в тази област, ала не могат. Вече не! Ние ще бъдем първите, и то много скоро.
При това новината-бомба, която донесе Телвас, бе, че Хадес V притежава собствена програма за повтолно навлизане. Не зая как се е осведомил за това, тъй като Мрежата нищо не е предала по радиото, а подозирам, че новината се движи във външния свят.
Винаги съм питала откъде взема толкова солари, за да плаща бързите полети между Субитай, Левиатан и Селена. Според него сделките му са много успешни и може да си позволи лукс. Открай време завършва с обичайните думи, произнесени с пропит от съжаление тон: „Скоро няма да мога да ви посещавам там, където отивате.“
Неуморно повтаря, че харесва внуците си повече от предишните поколения, а гърдите ми силно го привличат. Винаги ги наблюдава с израз на удоволствие, защото има много по-малък гръден кош. В действителност никога не осъзнавам разликите, докато не се изправя срещу някой нормален соларианец. Осъществените за три поколения промени, подпомогнати от генетиката, ни бяха отдалечили значително от стандартите на Системата. Чувствам се различна от другарите ми във вътрешността. Дори се различавам съществено от Лидия — моята баба. Техните дълги източени тела не са пригодени да издържат на гравитацията, затова живеят в специално пригодена за тях част на комплекса. Но всъщност ние сме особените. Мисля, че разцепланието в семейството ще ни засегне много повече от истинската раздяла с другите ни приятели.
За пръв път нашият пирамидален брак ще се разтрогне след три вековно съществуване. Винаги, когато се сещам за това, се поболявам. Не сме готови за факта, че няма да ни придружат в пътуването. Поне аз не съм. В действителност това се превръща в сериозен проблем за социолозите, които се грижат за нас.
Когато Телвас ни посещава, Хоел става доста нервен и започва да спори за Контрола на Поекта. Много са подозрителни. Не вярват, че той просто е дошъл, за да наблюдава подготовката. За останалите това сякаш е облекчение. Всеки ден сме все по-изолирани, а последните месеци бяха много напрегнати. Откакто братът на Лидия изостави Проекта, изминаха двадесет и пет години и нещата се измениха прекалено много. Внезапно всичко това стана страшно важно за много хора. Новинарските репортажи на Мрежата не спират да горовят за нас и Новият Ватикан е отправил тежки критики срещу Проекта, този път ва нахална форма, без да използва заобикалки.
Република Селена не е голяма, но притежава евтини суровини и е отдалечена от всички места, точно в най-нежелания ъгъл на Системата — кладенеца на Третия. Така че би било лесно да ни нападнат, нямаме могъщи приятели.