Хосеба искаше да докосне ръцете ми, да погали корема ми и да поговори на оана. За три поколения мнозина напуснаха. Някои — не много — заради богатство. Други се родиха в Проекта, д времето схванаха какво се очаква от тях и не харесаха бъдещето си. Но само той се беше връщал, ито много пъти.
Баба ми често говори за началните времена, когато е била шестнадесетгодишна и семейството й е било подбрано. Те са се чувствали доста по-зле, защото е трябвало да деформират много по-силно телата си, за да постигнат възраждането на онова, което природата била атрофирала или разширила с течението на вековете.
Никога не ми обясни защо са ги избрали заедно с Линаресови — семейство с успоредно родословие, за да бъдат първите в спускането си надолу.
Мисля, че когато слезем долу, освен простия факт, свързан с наличието на представители на два от най-често срещаните типове семейства на Селена — пирамидално и успоредно, съществува и още нещо.
Телвас настойчиво моли за вниманието ми. Придава ми по-голямо значение, отколкото заслужавам, защото нося Хоана в утробата си.
Разказа ми, че в Субитай са постигнали пряка връзка с чувстващите кристали то Калисто. Открили това, докато преживявали една от поредните атаки с неизвестен произход. Някакъв летец, свързан с отбранителната система на Субитай, чрез логически имплантант развил некатологизирана мутация и успял да установи връзка по комуникационен канал, който обикновено използват кристалите.
Смятат, че след няколко години ще могат да общуват с прозрачните и да открият най-после дали те притежават някакъв вид интелигентност, съвместима с нашата. От десетилетия се говори за това, но никога не постигат нищо. Смее се, когато ми разказва за проблемите, които ще имат в Новия Ватикан във връзка с покръстването на кристалите.
Въображението ми е много далеч от този проблем. Малко ме интересува дали сред тях ще успеят да се вмъкнат свещеници.
Неговите шумни изблици на смях успяха да разведрят атмосферата.
Заминава си. Ще остане още няколко седмици с нас, но е изморен, изложен на причиняващото световъртеж свръхтегло, което налага нашата гравитация. Утре ще се върне с още клюки от Субитай.
Не зная защо е избрал да живее на това място. Прекалено опасно е.
В действителност, вниквайки в икономиката му, не разбираш как успяват да поддържат в ход станцията си заедно с трите й защитни кръстосвача. Ние поне сме защитени от преки нападения чрез десетките метри скали. Утре ще го попитам.
24.10.2853
Откакто Телвас си отиде, изминаха няколко дни. Липсва ни, но същевременно отсъствието му е почивка. Обеща да ни посети преди отпътуването. Не зная дали ще е за добро или за лошо, ала се страхувам. Най-после успях да разбера защо бащата на Хоана става нервен след посещенията му. Струваше ми много да го изтръгна от него и все още не съм сигурна, че става дума за това. Свързано е с доминиращите позиции на обществото на Селена. Тук, обратно на останалата част от Системата, жената притежава всички привилегии и управлява всички коридори на властта. Ние имаме мнозинство и контрола, но не мислим за това, нито му придаваме такова значение, каквото той му придава. Да забележи, че мъж от неговото семейство е постигнал висок статут във външния свят, винаги засяга чувствата му.
Обича ме, сигурна съм. Обича и Проекта, но, от друга страна, се чувства дискриминиран. Трябва да призная, че обитателите на Селена не са се приспособили към промените, осъществени след Голямата Лудост, когато всички мъже от нашия род са били на изчезване и жените трябвало да поемат на свой гръб цялата отговорност.
Останалите матриархални общества се развивали, докато достигнат до съвременното положение на известно равенство, с леки отклонения и за двете страни. Ето защо обществото на Селена се смята за режресиращо и старомодно, неспособно да напредва и да се приспособява към новите течения. Не мога да направя нищо. Аз съм само марионетка в ръцете на моите шефки, а те — в ръцете на управляващите. Контролират Проекта и дори изглежда, че имат повече власт от Хунтата на правителството на Селена.
Катапултите са почти готови. Казаха ми, че Хоана намя да усети нищо необичайно. Гравитацията ще бъде малко по-голяма от тази, с която сме свикнали, но ще се отрази добре на мускулите ни.
Сега, сравнявайки нашите тела с тези на останалите, се чувствам грозна, тежка и странна. Превърнали сме се в по-ниски и набити същества с големи мускули. Сбогом, стилизирани тела!
От Меноркапол приктигна братовчедка ви Сара, за да остане през целия светъл период и да скита из комплекса. Притежава специален пропуск, защото спада към второто поколение. Когато беше на тринадесет години, я изхвърлиха — постъпиха много жестоко с нея. Имаше проблеми с дегенеративното вкостяване, което беше бавно, неспасяемо и не съответстваше на обработката.