Накрая ме помоли да позволя на Хоел да спи с нея. Първият съпруг ме изгледа злобно на излизане от общия салон, а аз прекрасно разбирах причината за този поглед. Зная, че му се налага да бъде много предпазлив. Тя има огнен характер и Хоел трябва да се пази от резки ходове. Не можех да забравя колко различна изглеждаше от нашето сегашно телосложение. По-късно дойде и ми разказа всичко. Въпреки че не успял да й се отдаде напълно, този шопар й се наслаждавал. Ревнувам. Не вярвам, че Сара ще се върне, а ако го направи, няма да й оставя Хоел дори да ми наредят моите пирамидални шефове. Мисля, че си замина много доволна. Представям си колко бързо ще се превълне в храна за клюки, тъй като тук е прекалено тясно, за да се пазят тайни.
12.12.2853
Докато още спях, из целия комплекс зазвъня алармата. Първото усещане беше ужасно, защото помислих, че ни нападат. За щастие холовизионният апарат показваше само пукнатина в полигравитационните клетки. За няколко мига усетих силно виене на свят, но за късмет не беше нещо продължително и бързо се оправих.
Започнахме да абсорбираме естествената слънчева радиация. Тъй като вече бяхме доста по-различни, а сега още по-странни, се чувствам особено при вида на белезникавите, почти млечни тела, които контрастират с нашите много по-тъмни. И все пак харесвам цвета на кожата си, макар да изглежда сякаш сме млъсни. Това отново ме накара да се замисля за семейството, за Еррео Гонсалес.
Преди смятах, че скъсването със семейството ще бъде трудно. Сега го приемам по-философски. Сякаш връзките между двете формиращи го групи отслабват — между тези, които ще се спуснат на Третия, и онези, които ще останат, отново приспособявайки се към обичайните условия. Посъветвах се с някои от най-младите членове на семейство Линарес — и при тях става същото. Генетичните промени, храната, а сега и радиацията предизвикват прекалено важни изменения.
От доста време отец Марк не ми позволява да спя с него.
Символично е обещал на Майка Лидия, че ще ме остави да го направя за сбогуване.
Някои прекараха пристъпи и кожни алергии — но нищо значително. Имаше и няколко бягства. За мой късмет Хоел продължава да бъде с мен, но не зная какво бих направила, ако и той си отиде.
Пристигат лоши новини. Неидентифицирани кораби са нападнали катапултите с термоескаваторни бомби. Едната е неизползваема, а другата още върши работа, но ще трябва да се поправи.
Оставили са корабите на голямо разстояние и са пристигнали с космически скутери. Не са били засечени, докато не се нахвърлиха върху нас. Всичките ни оръдия бяха насочени към външното пространство. Загинаха двадесет и осем души, седем бяха ранени.
Причината за тази голяма смъртност беше фактът, че избитите са работели навън. Саморемонтиращите се костюми не са били били в състояние да запушат получените пробойни от ударите на ултразвукова картечница. Това бе най-лошото нападение от 2647 година, но никой жизненоважен за Проекта човек не бе засегнат.
Говори се за ускоряване на излизането и технически сме готови да се спуснем. Кубовете на къщичките, фермите и животните също са подготвени. Докараха тежък кръстосвач и имаме протеста на градовете Хершел, Хайс, Делиш и Диофантус, които остават незащитени. Докато траеше алармата, доста хора бяха напуснали своите ръководители.
Започнахме да свикваме с пейзажите на Третия. Цената трябва да е била огромна, но постоянно ни предават холографски изображения на местата, където ще живеем, а комплексът почти е изчезнал, заместен от странни гледки, и човек трябва да се движи внимателно. Смятах, че ще ми бъде по-трудно да свикна с откритите пространства, макар да са само фикции. Сега, когато мислено свързвам изображенията с външната част на Проекта, усещам странна потистатост. Това са запечатани, тесни и малки помещения. Не зная как съм могла да живея вечно затворена. Вече имам желание да се спусна долу.
07.02.2854
Новият Ватикан изпрати официална делегация. Не могат да ни придружат, но искат един от нас да се покръсти, за да изпълнява ролята на духовен отец. Смяхме се — насаме, разбира се. Някой подшушна, че се нуждаем от духовна майка. Селена и Новият Ватикан се намиратт прекалено далеч един от друг, не само по отношение на духовните въпроси, а и по отношение на политическата ни матриархална система. Те са нашата противоположност. Бяха много разтревожени. Дълбоко в себе си не желаеха да слезем и отново да опетним проклетата земя на Третия. Говореха за не знам какъв първороден грях, сякаш това щеше да ни уплаши. Накрая заплашиха, че ще окажат натиск върху Лигата и ще бойкотират доставките ни.