Дори намекнаха, че колонията би могла да изчезне при беззащитното положение, в което ще се озовем. Това се оказа прекалено дори и за нашите управници. Любезно ги поканихме да напуснат Селена, но не преди да ги накараме да разберат, че ще ги държим отговорни за това, което би ни се случило за в бъдеще. От наша страна беше блъф и те го знаеха, обаче останах очарована.
От години нашата защита вече е готова. е разполагаме с три въоръжени геостационарни спътника, образуващи равнобедрен триъгълник по вертикала, и няколко отбранителни кръстосвача с изтребители над тях. Скъпо е, но след по-малко от година се надявахме да имаме собствени скривалища, след което да станем несломими. За да разнообразим гените, през първите години сме планирали сливането на двете семейства в едно. Със себе си носим резервен генетичен материал, произхождащ от бащите ни, които, въпреки че остават тук, са полуподготвени да издържат на онези адски условия.
Отдавна обмисляме какво да бъде новото ни семейство и от какви правила да се ръководим, но не стигнахме до никакво споразумение. Решихме, че когато възникнат проблемите, нашите началници и тяхното управително тяло ще ги решат.
01.03.2854
Първото усещане беше ужасен страх за Хоана, а после дойде убийственият гняв. Бях сама. Светлинитие периодично угасваха, а холографските уреди отидоха по дяволите. Последователно се усещах смазана и олекотена. Вкопчих се в първото, до което се добрах, не си спомням точно в какво. Когато аварийното осветление отново се включи, не знаех къде се намирам. Проклетите холографски изображения така добре бяха замаскирали нашата действителност, че макар цял живот да живеех в комплекса, вече не познавах плановете на жилищната му част. Озовах се в някакво ужасяващо малко помещение, изпълнено с абсурдно преплетени кабели, чието предназначение не ми беше известно. От десетилетия не ги използвахме и си мислех, че преди холограмите никога не съм влизала тук.
Дочувах викове и ругатни. Острият глас на Папа Луиджи се смесваше с крясъците на Хектор или Алва, така и не успях да разбера кой от двамата. Бих искала да помогна с нещо, но не знаех как да се измъкна оттук. После пристигнаха новините — бяхме подложени на нова агресия. Проклетите саботьори достигнали до района, зает от комплекса на Проекта, и успели да разрушат шахтите на полигравитационните клетки.
Не проумявам защо не са хвърлили нито един генотропен агент, тъй като щеше да бъде много по-лесно и ликвидирането ни би било много по-сигурно.
Имаше жертви и сред тях бяха членовете на двете пирамидални структури: Парис и Хектор от централните структури и трима от ръководството — Едихия, Лина и Майка Алва.
Службата за сигурност откри, че по време на предишното нападение са оставили един командос-камикадзе, който беше ликвидиран. Любопитното е, че не са успели да издържат на трусовете, които предизвикаха в шахтите, нито на атмосферата, която според външните стандарти представлява сгъстена и тежка смес, но на мен вече ми се струва напълно естествена.
Упражненията и тренировките през всеки дневен период са успели да ни направят много по-бързи от тях. Това стана причина да открием, че наистина сме се оказали изолирани.
Малцината от службата за сигурност, които се осмелиха да влязат, припаднаха само при пренасянето на кабелите за свързка.
Както винаги, не успяхме да открием нищо за произхода на нападателите. Всички носеха имплантирани биоунищожители и когато разбираха, че са загубени, се превръщаха в кървава неразпозваема маса.
Някои от тях се бяха вмъкнали в самия Проект. Започна да ми втръсва от толкова интриги и не зная с какво сме заслужили подобно внимание. По непристоен начин Мрежата оправда нападението като желание да не се произведе отново Голямата лудост, сякаш сега се намирахме в по-добро положение. унтата на Селена превъзнасяше загубите и официално отсрочи отпътуването с пет години. В действителност въпреки загиналите датата на спускането бе изтеглена напред. Ще отпътуваме през май.
Докато поправяхме вътрешните системи, се забавлявах, наблюдавайки мястото, където се бях родила и живяла четиринадесет години. След толкова врама, прекарано след холографските изображения, свикнах с откритите пространства и мисля, че ще ми бъде трудно да се върна към стария начин на живот. Искам да се спусна и окончателно да забравя всичко това.