25.04.2854
Ставам все по-непохватна. Коремът не ми позволява да помагам.
Наложи се да помоля една началничка за нови дрехи. Това е първото ми дете и всички ме наблюдават с гордост, съчувствие и нещо като завист. От Контрола отново ме увериха, че когато слезем, няма да има трудности с бебето.
Приготовленията не ни позволяват истински да си поемем дъйх.
Докарали са естествен въздух от Третия, а не приготвяната тук слес, и това се превърна в цяло откритие. Въздухът притежава нещо повече от мириз, той има истински вкус! Консултирах се с базата данни, но не открих нищо за вкуса на въздуха отпреди Голямата Лудост. Хоел, който отговаря за морската биология на Третия, смята, че древните не са придавали значение на това. Изминали са само седемстотин и няколко години и колкото и резки да са промените, не може да са засегнали до такава степен планетата.
Тъгата, която чувствах, оставяйки част от голямото си пирамидално семейство, се превръща в облекчение. Ускориха последните промени и вече много се различаваме от сегашните обитатели на световетев Системата. Хоел постоянно се перчи с външния си вид. Изглежда му харесва да се чувства силен, нисък и тъмнокож. Наддал е на тегло и има много мускули, доста е различен от мъжете от първо и второ поколение, даже не осъзнава колко комично е държането му. Понякога ме отвращава.
Дядо Телвас отново пристигна, за да присъства на едно симулирано погребение. Много от нас са официално мъртви благодарение на последното нападение.
Хунтата на Селена пусна информацията, че след всичко случило се смята да изостави Проекта, понеже първите две семейства, които трябваше да се спуснат, били унищожени. А следващите две в списъка, които трябваше да бъдат готови след десет години, не са претърпели загуби, обаче са истински изплашени.
Дядо Хосеба ни е записал съобщение, но според думите им докато не се озовем долу, няма да ни го дадат, за да не ни навредят.
Върховната майка му е предала добрите си пожелания и го е помолила в името на добруването на останалите оцелели да се въздържа от по-нататъшни посещения. Мнозина от нас го обвиняват за смъртта на нашите съпруги и съпрузи и напоследък атмосферата не е особено добра.
Холографските изображения отново се възстановиха, животът без тях беше ужасен. Сега с много по-голямо внимание се вглеждам в пейзажите, докато по-рано не им обръщах внимание — за мен те представляваха само стенни картини.
Една социоложко ми обясни, че са истинска околност на нашето жилище на Третия — заснемат се с камери и пряко се предават на Селена. Смятам, че ме бърка с някого или е завеяна. Аз вече знаех това, но тя не ми даде възможност да й го кажа — беше прекалено заета да ме подготви за пътуването. За да обозначим тези толкова различаващи се наши места, се налагаше да научим куп нови думи.
Ние нямаме бури, нито климатични станции, нито морета и мислите за тях ме смущават. Огромното море, което полуделите древни са наричали Средиземно, ще се намира под нозете ни. Нощем оставям неговия странен звук да долита до мен.
Нямаме си и птици, а съществуват толкова различни видове, че не мога да запомня всичките им имена. Фактът, че съм специалист по генетика, с нищо не ми помага да бъда един от избраните, макар да не съм се молила да замина. За разлика от мен, Хоел се е въодушевил. За него и за още няколко негови братовчеди са подготвили нова специалност — морски биолог. Той глада като оглупял холографския образ на бушуващото море и после казва, че се чувствал разгневен.
05.05.2854
Най-сетне очакваното време дойде. Дядо Марк спа с мен — символично, разбира се. Хоана скоро ще се роди, усещам как постоянно се намества в мен и трябва да се движа много внимателно.
Той също беше много предпазлив. Взе ме в прегръдките си, а аз затоплих леглото и тялото му.
Докато бяхме сами, той ми разказа за началните времена на семейството, за женитбите на първите върховни и централни пирамиди, за появата на първите върхове.
Историята е стара и всеизвестна. В началото ми беше скучна, но после се превърна в нещо вълнуващо. Да я чуеш от неговите уста, почти като някаква тайна, й придаваше особена стойност.
Тристагодишната семейна история отне няколко часа и си струваше усилията. Зная, че някой ден ще трябва да предам тези знания на децата си, когато аз се превърна във връх. Накрая ме дари с истинска целувка, после се успокои и малко след това дишането му стана равномерно. Обичам го, но когато се разделим, ще почувствам облекчение.
Преди да отпътуваме, Майка Лидия ме извика при себе си. Зная как очакваше този миг, на нея страшно би й харесало да бъда една от избраните. Прегърна ме, а меките й нежни ръце погалиха корема ми, издут от бебето. Погледът й блестеше с изключителна сила.