Сетне тя взе ръцете ми и приближена плътно до мен, почти докосвайки устните ми, каза:
— Дъще, когато се озовеш там долу, помни, че съществото, което носиш в себе си, ще бъде първата жена, родена на Третия от дълго време насам. Но има нещо много по-важно: Ти ще бъдеш първата майка! Досега пътят на семейството беше дълъг и труден. Много от нас не успяха да го изминат, а други като мен — ще могат да наблюдават продължението му само от разстояние. Не ни предавай!
Тя замълча. Целуна ме и целувката й беше като въздишка. Очите й се затвориха, ръцете й се изплъзнаха от моите. След това мълчаливо ме остави да си отида.
От всички градове на Селена ни предадоха множество подаръци — за сбогуване и в знак на връзка с останалите семейства от нашата Република. Много от тях съдържаха окуражителни бележки.
Беше красиво и това повдигна малко отпадналия ни дух след последното нападение. Запазих си склупторна фигурка от Клавиус, изобразяваща центъра на Проекта. Авторът не бе пожелал да сложи името си, само беше оставил анонимно съобщение с едри резки, с което ни пожелаваше късмет. Мисля, че той ще ни бъде необходим.
Преди това пристигна някакъв духовен водач и разговаря с някои от нас. Не ми хареса особено, въпреки че беше много умерен в коментариите си.
06.05.2854
Спуснахме се. Преместването до катапултата беше забавно.
Установих какво представлява нормалната гравитация за останалите граждани. Сега съзнавам колко тежко трябва да е било на дядовците ни да започнат Проекта. Най-лошият момент беше сбогуването, защото всички знаехме, че е завинаги. Разликите между двете групи бяха станали прекалено големи, за да не засягат чувствата ни, но дори при тези обстоятелства всички бяхме прекалено развълнувани.
През последните периоди спорехме кой не притежава фамилно име и се наложи да получим външна помощ от няколко психолози. Излезе, че след всичкото ни учене сме станали неспособни да виждаме по-далеч от собствените си носове. Почувствахме се много глупави не толкова от значението, а поради същността на самия проблем.
Тези, които остават тук, няма да могат да увековечат фамилното си име. Контролът на Проекта ще остане в ръцете на родените в семейството, така че линията на Селена подлежи на унищожение, а ние ще продължим да бъдем отделно семейство.
Някои поплакаха, но не и аз. Не успях да изстискам никаква влага, въпреки че се опитах. Нещо ми пречеше и бих искала да знам какво беше.
Излитането се оказа много по-леко, отколкото очаквах. В сравнение с пейзажите на Третия, от външното пространство Селена представляваше тъжна гледка. Няколко кръстосвача ни придружаваха за всеки случай. Това е най-опасният момент и както казваше Лидия, всички яйца са в една и съща кошница. Ако исскат да ни навредят, сега е подходящото време. Някой нервно се изсмя, но не успях да го позная. Спускането е извънредно бавно. Елена ми инжектира нещо успокоително. Прекалено съм напрегната.
07.05.2854
ПРистигнахме на Третия. Почти след осемстотин години от Голямата Лудост земната повърхност отново бе докосната от човешки същества. Отгоре успяхме да различим доста развалини, предимно на стари разрушени градове, а преди да кацнем, изчислихме, че под нас се е намирала огромна метрополия. Сега цялата е скрита под гъста растителна покривка, оформяща странни фигури с причудливи кули, подаващи се от зелената й униформа. Когато се установим, ще бъде интересно място за посещение.
Въпреки че от месеци се опитвахме да се приспособим, промяната беше жестока. Нищо не ни бе подготвило за това и най-лошото е новото чувство, което ни притиска. Специалистите го наричат агарофобия и ни бяха предупредили за него. Но дори при това положение усилията им бяха почти безполезни. Винаги сме живели в затворени пространства, а холограмите не ни даваха достатъчна представа. Всички сме се скупчили в кубовете на жилищата и почти не се усмелявахме да излизаме. Натъпкани сме с успокоителни, а отгоре ни засипват с нетърпение да го направим колкото се може по-скоро. Нашите приятели по приключение, семейство Линарес, не са по-добре от нас, повечето от тях се чувстват дори по-зле.
Изглежда главоболието и световъртежът ни нападат неизбирателно. Първоначално мислехме, че се дължат на генотропни вещества, посети от нетърпеливите ни врагове, които не желаят да се спуснем на Третия, но анализите отхвърлиха всички тези предположения. Самият Хоел реагира зле при вида на заплашителното море, което ближеше земята с яростно постоянство — прекалено много се движеше и не беше кротко, както нашите малки вътрешни езера. Тук всичко оставяше усещането, че си има свой собствен живот. Дори въздухът притежаваше не само мириз, но почти имаше тъкан. Галеше ни ту нежно, ту с необичайна сила.