Температурата приятно ни изненада — студено, топло…
Контрасти. Някои хванаха кашлица — болест, която трябваше да изучаваме в базата данни на Проекта. Открихме, че ни липсват семейството и сигурността на дома ни в Селена. Мислех да се върна, да изоставя всичко. Не ми хрумна да обмисля въпроса, дали след като сме тук, бихме могли да изоставим Проекта. Попитах Елена за това и тя силно ококори очи, сякаш бях полудяла.
Отдадох се на съзерцание. Пейзажът беше точно такъв, какъвто го представяше холографският апарат. Петте куба, които се спуснаха от Селена, почиват на разположена върху хълм плоскост. От нея се разкрива главозамайващ изглед към морето, чиито цвят е много по-тъмен, отколкото показваха стенните екрани на комплекса — там, на Селена. Това ме плаши.
Отзад ни обкръжава гъста борова гора с високи заострени корони. Навсякъде се носи силен мириз на смола. Местността е доста приятна, защото създава усещането за малко и защитено място, но не достатъчно, за да успокои духовете ни. Само метлогите с металните си души могат да работят на открито и вече са свързали кубовете, оформяйки по такъв начин същата структура, която притежаваше Проектът на Селена. Това поне ще ни позволи да работим във вътрешността им без особени проблеми. Преживяхме две лъжливи тревоги. Едната бе причинена от повреда в детекторните системи и след няколко минути алармата спря. Другата тревога стана тук, на място. Худит се загуби сред дърветата на близката горичка и прекара цяла нощ на открито. Търсиха я всички логоси. На сутринта се появи наблизо, жива и здрава. Но не помнеше нищо и това беше много странно.
Биолозите не ни уведомиха за вредни животни, а всички ние присъствахме на семинарите за възможните опасности на девствена планета като тази. Това поне ни послужи да излезем за пръв път извън жилището — беше през нощта. оана дава знак, че желае да участва по-отблизо в събитията в семейството. Внезапно всички отново си дадоха сметка за съществуването на моето бебе. Бяхме прекалено разтревожени в опитите си да се приспособим към Третия, но преди да стане, от нас се изисква особено внимание.
Дъщерята на Елена, Дулсе, ни зарадва по време на вечерята.
Пристигна отвън тичайки, за да ни съобщи, че поливат гората.
Спогледахме се невярващи и прихнахме да се смеем. Струва си да свикнеш с това ново обкръжение и неговите особености. Дулсе все още не е схванала новото понятие дъжд, който също е едно от непознатите неща на Селена.
24.07.2854
ИЗмина месец от раждането на Хоана. То протече гладко и според очакванията. В клиниката на Проекта за мене се грижеха три метлога и беше много вълнуващо. Хоел пожела да присъства и изглежда никой нямаше намерение да му попречи. Поне ми създаде илюзията, че е близо до мен именно в този момент. Точно след седмица ще отпразнуваме голямото празненство на Хоана, първата третиянка след осем века. Случи се тъкмо в началото на нощния период, който тук, на Третия, се нарича залез — нещо, на което никога не сме се наслаждавали на Селена. Атмосферата си играе със слънчевите лъчи и създава от облаците прекрасни цветни воали и букли. По време на вечерята в чест на дъщеря ми сервираха само храни, произведени на Селена. Все още никой не се осмелява да опита някои от плодовете с прекрасен вид, които открихме близо до комплекса.
Тежко е. Трудно ми е да говоря по този начин за стария си дом. Този, който никога вече няма да бъде такъв. Сега нощем виждаме как Селена се плъзга по небето и сякаш се опитва да ни защити. Още след раждането си осъзнах, че тя беше само временен дом, но въпреки това не успявам да свикна. Смятах, че връзките ми със семейството са отслабнали и крехки. Сега виждам колко съм се заблуждавала и разбирам колко далеч съм от действителността. Моята собствена действителност струва много повече, отколкото си мислех.
Върнах се към обичайните си задължения. Това поне ме отвлича от тревогите, въпреки че Хоана също изисква много време. Изучавам промените в нашите растения при адаптирането им към планетата.
Открих няколко зеленчука, които изглеждаха същите като онези у дома. Изглежда Голямата Лудост не ги е засегнала особено.
Трескаво работим в постоянното си убежище — комплекса, за да изучим разликите, предизвикани от радиацията. При всеки отделен случай аз и приятелите ми започваме да подозираме, че разрушенията на Голямата Лудост са били силно преувеличени от историята.