— Кой си ти? Какво искаш? Какво правиш тук? — изстрелях.
Думите ми излязоха като клокочене и прозвучаха прекалено остро.
— Сега това няма значение, трябва да ти предам важни сведения. Жизненоважни за твоята група.
Мъжът продължи да стои неподвижно и беше много спокоен.
Гласът му? Звукът, който долавях, притежаваше странно топъл тембър.
Каза ми, че няколко кораба се приземили недалеч и хората, които слезли, се насочили към Проекта. Щели да се озоват тук след няколко периода на Третия и се налагало спешно да си отидем.
Нашите непознати благодетели разбрали, че те идват натоварени с генотропи. Беше любопитно, но се наложи да му обясня как точно действа това оръжие. То разбърква генетичните вериги чрез темпоризатор и селектор. Наподобява вмъкването на хиляди миниатюрни миксери в собствената ти плът, които я превръщат в пюре. Макар и бърза смъртта е доста болезнена. Той явно не разбираше опасността от генотропите, ето защо му разказах за двата най-известни случаи в Системата: на станцията Голконда и на Примус Секундус. При първия огромната станция, зависима от Република Персей, намираща се сред пръстените на Петия, бе изтрита от лицето на Системата поради грубите действия на вмъкналия се в центъра й камикадзе. Там той успял да освободи многотемпорален генотроп — осъществил го с помощта на отворен геноселектор, скрит в собствените му вътрешности. Гепотропът не бил фиксиран за определено време и поради това не спрял да действа, докато не погълнал всичко достъпно. Също така не бил избирателен и нападал всякакви видове органична и неорганична материя, без да ги разграничава. В цялата Система не съществува по-жестоко оръжие, което прилича на бавна декомпресия. Целият процес продължил 127 минути. Били погълнати 20000 кубични километра материя. Въпреки че все пак имало време за опразване на станцията, от седемте милиона обитатели на Голконда успели да се спасят само няколкостотин хиляди. Не разполагали с достатъчно кораби за евакуация на цялото население. Безформената маса, която обикаляла на орбита сред пръстените на Петия, изцяло се разпръснала само за една обиколка и сега от тази красива станция няма и следа.
Примус Секундус бе много по-хитроумен случай, но също толкова ужасен и трагичен. Тази станиция притежаваше независимо провителство и кръжеше в отворена парабола из цялата Система, така че съществуваха интереси да бъде поддържана в съвършена изправност. Някакво неизвестно лице преминало всички контролни постове на службата за сигурност и пуснало във вътрешността й активен генотроп с десетминутно действие, подбран за молекулите на подавания въздух, и обитателите умрели от задушаване за няколко минути. Малцината, които имали време да сложат маски или да облекат костюми, загинали от ръцете на щурмовите войски, изчакващи подходящия момент. Сега Примус Секундус се нарича Лоипен, което означава нещо като граблива птица — независима база, необвързана с Монолита.
Лицето на непознатия, до този момент невъзмутимо, се помрачи ужасно. Той бе чувал за това, но без подробностите, които би могъл да му разскрие генетик като мен.
Помоли ме да обясня на семейството си (сега Линаресови са част от нашето семейство), че трябва да тръгнем заедно с тях и да избягаме от това място. Налага се да прекъснем всичките си връзки със Селена, сякаш наистина сме загинали и като че ли изневиделица ни е нападнало нещо странно. Дори по-късно да изпратят автоматични сонди, никога няма да могат да ни открият.
Те са в състояние да ни скрият и защитят, да ни снабдят със средства, чрез които да станем незабележими за очите и ушите на сондите на Селена и останалите. Помолих го да ме придружи, защото съобщението беше прекалено важно и невероятно, за да го отнеса сама. Съгласи се без много превземки, явно добре ни познаваше. На връщане краката ми трепереха, не знаех дари от страх или от гняв.
Лесно събрахме всички, без нашите пазачи от Контрола да разберат. По време на събранието на двата семейства научих цялата истина. Той е истински землянин, потомък на хората, оцелели след Голямата Лудост. Третяните — които цялата Слънчева система начело със Събранието на Монолита смятаха за унищожени от векове подобно на праисторическите динозаври, не показват истинския си вид.
Действителността, която виждаме, не е реална, защото цялата зрителна и слухова информация, влизаща ва нашите мозъци, ни се поднася изкуствено. Когато помислихме за умствен контрол, ние се уплашихме, но той се засмя с някаква мекота в гласа (сега движеше устните си, защото разбра, че се изнервяме). Каза, че не стигат чак дотам, а само предоставят фалшива информация на нервите, те от своя страна пряко я препращат към мозъка — нещо, което не било особено скъпо от енергийна гледна точка. Твърдеше, че ставало много просто. Той не можел да влияе на мозъка, но относително лесно влияел на входно-изходните му канали. След това ни направи бърз преглед на тяхната история. Неговите предшественици се скрили в подземията, подготвени за приближаващата катастрофа. Когато след няколко десетилетия излезли, от красивия свят, който някога обитавали, не било останало нищо. Затова се върнали във вътрешността му. Там създали различна цивилизация, основана на сетивността, давайки предимство на развитието на сетивата пред усъвършенстването на машините, които частично били отхвърлени — най-вече логическите. Той много патетично описа особеното отвращение, което чувстват към метлогите и техните братя от плът — биосите. Народът му претърпял леки мутации, дължащи се на успялата да проникне радиация. Те никога не обръщали внимание на външния свят и не желаели да съобщават за съществуването си.