ОТПЛАВАНЕ
Фантастичното пътешествие на Уайтснейк
Бойкотирайте Сиела –
НЕ КУПУВАЙТЕ ТЕХНИ КНИГИ!
Copyright © 2015 by Martin Popoff
SAIL AWAY: WHITESNAKE’S FANTASTIC VOYAGE
© Георги Иванов, превод от английски
© Дамян Дамянов, художник на корицата
© Асен Тонев, фотография на корицата
© Сиела Норма АД
София • 2015
ISBN: 978-954-28-1889-2
Съдържание
Въведение
Ранни години - „Братята грешници“
Уайтснейк/Северни ветрове - „Не съм сигурен, че си правилният басист, който да свири с Кози“
Албумът „Snakebite“ на Дейвид Ковърдейл - „Една цветна, творческа шапка“
Албумът „Trouble“ - „Стаята буквално се разтресе“
Албумът „Lovehunter“ - „Не беше точно Шекспир“
Албумът „Ready An’ Willing“ и концертният „Live... In The Heart Of The City“ - „Виждал съм Пейс да разплаква опитни барабанисти“
Албумът „Come An’ Get It“ - „Сигурно сте ги чували тези две имена?“
Албумът „Saints & Sinners“ - „И ти ли си мислиш същото?“
Албумът „Slide It In“ - „Трябва да разкараш старите“
Албумът „Whitesnake“ - „Имаше тридесет и няколко китарни трака“
Албумът „Slip Of The Tongue“ - „Изкарахме повече пари от Господ!“
Епилог – „Приличахме на коледни елхи“
Избрана дискография
СТУДИЙНИ АЛБУМИ
КОНЦЕРТНИ АЛБУМИ
КОМПИЛАЦИИ
Бележки и източници
Бележки
Източници
За автора
Бележки
Въведение
Тези, които ме познават, знаят, че мрежата от интриги около „Дийп Пърпъл“ и фамилия са основно занимание за мен като писател. Вече успях някак си да излюпя една книга за „Рейнбоу“, една за „Дио“, две за „Блек Сабат“ и четири за самите „Пърпъл“. Може би след настоящата ми остава само една за „Гилън“ (втората ми любима група за всички времена след Макс Уебстър), за да завърша основните клони от родословното дърво. Не, няма да пиша том и за Пейс-Аштън-Лорд, нито трактат за джаз-фюжън експериментите на групата на Иън Гилън, нито пък малка книжка за „Елф“ (понеже читателите често ме питат за последното).
Но да не се отклонявам. Става дума за „Уайтснейк“. Радост за перото и то поради три причини: първо, защото с героите в тази драма се говори много приятно (особено с Бърни Марсдън, един легендарен човек, когото се надявам, че мога да нарека повече от обикновен познат на този етап); второ, заради Нийл Мъри, както и някои от по-новите членове като Джон Калоднър, изключително забавния Кийт Олсън и винаги великодушния Руди Сарсо; трето, но никак не на последно място, заради самия Дейвид Ковърдейл - вечния чаровник.
Също така фактите в това своеобразно разследване сами ме теглеха все по-навътре: обърканата история как Дейвид надскача себе си, излизайки от „Пърпъл“, минава през изпълнените с обрати години на солова кариера до първата версия на бандата (всъщност разглеждам основно само две от формациите). После стигнах до изобилие от детайли и маневри, рокендрол бизнес, музикални рокади и слава, която изстрелва Дейвид в стратосферата, докато той оркестрира своето (солово) пътешествие през разпененото море към съдбата си на рок аристократ, присаден на Западния бряг.
Оттам идват и заглавието и подзаглавието на тази книга - толкова много смисъл е вплетен в тази дума „отплаване“. Но да си го кажа на- право: става дума за това как Дейвид напуска Великобритания, оставя назад британците и британското, и ги сменя за нови американски обувки, като по този начин превръща групата и марката в едно американско чудовище, въпреки на пръв поглед непостижимите цели, които си поставя, и факта, че поданиците в неговите феодални владения са като извадени от съвета на Обединените нации.
Във всеки случай това беше много удовлетворяваща детективска работа. Не толкова заради огромното количество изровени факти, които всеки заинтригуван фен може да изкопае и сам, а по-скоро защото организирането и тълкуването им (малко като да гледаш на боб) ми показа много за човешката природа.
Основната част от забавлението обаче се състоеше в това, че съм израснал като фен на групата - в различни моменти ядосан, объркан, доволен, но завинаги свързан с „Уайтснейк“. За пръв път се отърках в горещия и каталог от заглавия, когато си купих канадската версия на първия им албум, „Snakebite“1, който гневният метъляга в мен хареса само донякъде заради малките глътки живителен тежък звук.
Албумът „Trouble“: същата работа. Обложката изглеждаше страхотно, страшно ми хареса снимката на групата на задната страна (всички в черно и застанали в царствени пози), но ми се стори твърде джазов или пък блусарски - не точно това, което търси един тийнейджър, чакащ новата вълна британски хеви метъл. Албумът „Lovehunter“? Когато прерисувах с химикал обложката на албума върху тетрадката си по социология, всички в класа ми искаха да видят! Мацката изглеждаше още по-секси, а змията още повече в хеви метъл стилистика, по-войнствена и намръщена. „Ready An’ Willing“... оттам тръгна моето вътрешно просвещение и започнах да оценявам как блусът може съвсем тънко да се вплете в хард рока (добре де, знам, че не са първите в историята... има „Цепелин“, „Зизи Топ“, „Фогхат“, „Аеросмит“), но това беше еволюция в мисленето ми, за която помогна, така да се каже, мисията на Дейвид.