Тя определено се превръща в голям хит за групата. „Дотолкова, че много хора и до ден днешен мислят, че ние сме написали тази песен, съгласява се Марсдън. - Защото ние я направихме най-успешна. Бях голям фен на Боби Бланд, харесвах много и старите му неща. Обожавах албума му „Dreamer“ и особено тази песен. Хрумна ми, че с гласа на Дейвид можем да направим страхотна версия, както и стана. Но причината да променим текста... Ако сравните текстовете, ще видите, че нашият е грешен. Стана така, защото в студиото не можах да си спомня първата част от първия куплет и втората част от втория куплет. Затова ги събрах в едно и после го повторих. Вината за това е моя - не си бяхме пуснали песента, преди да отидем да я записваме. Но, така де, забавихме я като темпо, а аз измислих този начален риф, който Дейвид много хареса и изобщо много добре усети песента. Получи се много добре. Той я изпя фантастично.“
Давайки оценката си за албума, Мъри казва следното: „Нямаше много разлика между този албум и следващия, защото между тях имаше само няколко месеца. Тогава за пръв път влизахме заедно в студио и има някои неща, може би дори и в „Trouble“, които сега бихме направили по различен начин. Но тогава просто експериментирахме. „Bloody Mary“ беше сингъл и затова я свирихме по телевизията през първите няколко месеца, винаги на плейбек, не мисля, че сме я свирили някога на живо. Останалите песни ги свирехме на живо. И проблемът е, че понякога, когато толкова много пъти си ги свирил по концерти, забравяш как са песните в оригинал. Вече спираш да ги слушаш и свикваш с начина, по който ги свириш на сцената. Но сега, като слушам албума, някои неща ми звучат малко калпаво. Имам предвид, че до „Ready An’ Willing“ още не бяхме открили истинското си звучене“.
„Няма серум срещу „ухапване от змията“18 на Ковърдейл“, гласи една реклама от лейбъла със снимка на групата и нарисувана змия. Пресата пише за групата: „Невероятна, просто магия“ („Рекърд Мирър“); „Напълно убедително представяне“ („NME“). Според „Са- ундс“: „Дори да изсвирят само една песен тяхното вродено величие... не може да остане незабелязано. Уверете се сами със „Snakebite“. С четирите си песни това си е половин албум само за 99 пенса. Има и специално колекционерско издание на бял винил със специална обложка и чантичка. „Come On“, „Ain’t No Love In The Heart Of The City“, „Bloody Mary“, „Steal Away“ - четири песни венозно от Дейвид Ковърдейл и „Уайтснейк“.
Както вече писах, четирите песни от този албум в последствие ще бъдат комбинирани с четирите от „Northwinds“ - „Keep On Giving Me
Love“, „Queen Of Hearts“, „Only My SouI“ и френетичния хеви мегьл ремикс на „Breakdown“ - и ще излязат като албум с осем песни за дебюта на бандата в Северна Америка: „Snakebite“ от „Уайтснейк“ - вече изписано като име на групата.
Този коктейл проработва доста добре. Три от песните са тежък блус-рок, а четвъртата, „Only My Soul“, е акустична балада със същия „десперадо“ темперамент като „Ain’t No Love“. И готово - „Уайтснейк“ имат дългосвирещ албум.
*
* *
До този момент според Мъри както оста се е сменила от соло проект на Ковърдейл към групата „Уайтснейк“, така и географският център се е сменил от убежището на Дейвид в Германия към Великобритания - в този смисъл вървят към типична британска рок банда. Но как изобщо е станало така, че Дейвид е живял в Германия?
„Ами той беше женен за германка, започва Мъри. - Плюс това с „Пърпъл“ имаха много добри контакти в Германия и по-специално в Мюнхен. Мисля, че бяха записали няколко албума в студиото „Мю- зикланд“ в Мюнхен. Ричи по-специално беше много очарован от... не знам, немския начин на живот или нещо такова. Сякаш имаше много негативизъм в Британия през 70-те. Минахме през всякакви стачки и режими на тока, и всякакви такива и много хора отиваха в Америка - или поне те отидоха, а аз останах закотвен тук [смее се] - и там постигаха големи успехи, живееха в лукс и знам ли какво още, а после се връщаха тук и всичко им се струваше много мизерно, мрачно и депресиращо.“
„А и в Германия мисля, че имаха повече уважение към музикалните звезди - като момчетата от „Дийп Пърпъл“ например. Докато във Великобритания тенденцията е да се опитваш да принизиш всички до твоето ниво. Докато в други страни често беше нещо като: „О, Боже, това е Дейвид Ковърдейл!“. Това те кара да се чувстваш като суперзвезда. И е много съблазнително. Така че беше комбинация от обстоятелства. В смисъл, това са само догадки от моя страна, защото не съм 6ил там, но когато започнах да свиря с тях в края на ’77, Дейвид вече беше женен за германка, Юлия. Скоро след това им се роди дъщеря. А и си мисля, че на него му харесваше да е част от немския начин на живот за известно време. После се преместиха тук, когато потръгнаха нещата с „Уайтснейк“. Така че след това не живееше в Германия, мисля че някъде от ’77 насам. Но сигурно е ходил там доста често, а и имахме много турнета там. Германия беше една от големите територии за нас.“