Бандата работи с Йорн Ланд, но както обяснява Марсдън, това било нездравословно за тяхното чувство за легитимност. „Йорн е добър певец. Такава беше ситуацията, нямам неразчистени сметки с него или нещо от сорта. Направихме два албума - един на живо и един студиен. Студийният беше само за Япония. Пуснаха го само там, а той пя добре. Проблемът, който аз имам с Йорн, е, че той е клонинг на Дейвид Ковърдейл. В началото беше почти забавно, но се стигна до момент, когато беше смущаващо. Защото вместо да имаме банда, която работи с материла от „Уайтснейк“, ние почти имахме нейно копие. За мен и Мики Мууди беше невъзможно да бъдем в банда, която копира „Уайтснейк“, защото ние бяхме създателите и. И не бих могъл да споря с хора като теб, които ми поставят този въпрос, защото ние имахме фронтмен, който въплъщава Дейвид.“
Поглеждаме напред към 2013 и тази основна идея е продължена в нова банда, наречена „Snakecharmer“37 с бившите членове на „Уайтснейк“ Нийл Мъри и Мики Мууди. Те излизат с едноименен албум, който е не по-малко солиден и наперен от „Burst The Bubble“.
„Не беше предварително замислен, разсъждава Мууди. - Не е като да сме седнали и да си кажем: добре, аз и Нийл сме от „Уайт- снейк“, а Лори Уайзфийлд е от „Уишбоун Аш“, така че трябва да звучим като кръстоска между „Уайтснейк“ и „Уишбоун Аш“. Просто се събрахме и измислихме някакви музикални идеи, които дадохме на Крие Оуси, певецът, защото никой от нас не пише текстове, така че очевидно всичко отиваше към него. Но за да бъдем напълно честни, аз и Нийл бяхме е „Уайтснейк“ в ранните години, така че част от тази музика е генетично заложена някъде вътре в нае. Стои си там, въпреки че тази банда не е замислена като конкуренция на „Уайтснейк“. Да има две китари винаги ми е харесвало, просто ми допада така. Стига момчетата да са на една и съща вълна.“
„С Бърни Маре работих дълго време, не само в „Уайтснейк“, но и в други банди, а е Лори беше ново. Познавах Лори отпреди, но не бяхме работили заедно. Всъщност ние вее още не сме свирили на живо, така че може да се очаква още много от мен и Лори. С този албум ние просто започнахме е много професионален подход. Не се размотавахме. Не че сме имали и възможност да се размотаваме. Но като се има предвид, че аз и Нийл участваме в бандата, със сигурност ще има очакване у хората, че ще чуят нещо, което се доближава до звученето на „Уайтснейк“ от ранния им период. Нямаше начин да опитваме друго. Част от нашите корени са в ранната банда, ние бяхме там, ние помогнахме да еъздадем онова звучене, така че то е в нае и ще излезе така или иначе. Това е и звукът на двете китари.“
В крайна сметка като включим и „M3“ имаме поредица от банди за известно време (което вее още продължава), които служат като алтернативи на „Уайтснейк“; и пряко: свирейки неща от ядрото е хитове на „Уайтснейк“; и непряко: заради това, че прерастват в нещо самостоятелно и се обогатяват е добри оригинални композиции, изпълнени със зрялост и апломб. И докато „Уайтснейк“ не композират и не записват нов материал до 2008 година, Мууди, Маредън и Мъри предоставят храна за мисълта на верните фенове на „Уайтснейк“. В средата на 2014 Бърни е на ръба да пусне самостоятелен албум, обсипан със звезди, а Нийл и Мики са на път да затворят сделка със своя лейбъл „Фронтиъре“ за втори албум на „Snakecharmer“.
„Е, мисля, че има доста от „Ready An’ Willing“ вътре, отбелязва Маредън относно албума, над който е работил през последната година с работно заглавие „Shine“. - И нали знаете, че Дейвид пее в него, а това е фантастично. Да го привлечем да участва за мен беше много, много хубаво. Просто го почувствах... как да кажа, усетих, че така е правилно. Да запишем инструментала и после да му кажа: „Приятелю, искаш ли да изпееш текста?“, а той каза: „Да, разбира се“. Така че беше страхотно. Не беше нужно да си звъним през мениджъри, за да го направим. Просто двама души, които се разбраха помежду си. Той го направи и беше страхотно. После се включи и Джо Бонамаса - всъщност Джо участваше отначалото и стана така, че през него се срещнах с хората от лейбъ- ла. А аз свирех от време на време с Джо в продължение на две години, той ме е канил на участия и разни такива, и накрая момчетата излязоха и казаха: „Искаме да направиш албум за нас“. И аз им казах: „Добре, ще направя албум за вас, но искам Джо да свири в него“.