Выбрать главу

Докато бях в Дедал, ме научиха да се бия като човек, но също и да използвам Извора. Участвах в това обучение и във Вегас и макар сега донякъде да изпитвах увереност, че мога да надвия най-добрите, арктически мощен порив от страх плъзна по гърба ми.

Изведнъж, без да даде знак дори, Арчър побесня.

Спусна се, протегна ръка напред. Топка чиста енергия плъзна по ръката му, избухна от дланта му и удари луксианеца в средата на голите му гърди, отърсвайки го от човешкия му облик и запращайки го в стъклената витрина с млечните продукти. Кутиите се спукаха и по пода потекоха реки от мляко.

Арчър се извърна и се прицели в голата жена, но тогава един от светещите луксианци се нахвърли отгоре му. Аз почерпих сила от Извора. Светлината, която се завъртя по ръката ми, бе по-слаба от тази на Арчър, но свърши работа. Тя се изви над пътеката, удари луксианеца в рамото и го завъртя към мен.

Подготвих се да хвърля нова мълния, когато в рамото ми избухна болка. В един миг стоях изправена, а в следващия се намерих на колене и от лявото ми рамо излизаше дим. Докоснах внимателно мястото и едва се принудих да стана. Ръката ми бе изцапана с кръв.

Обърнах се и по чудо избегнах насочения към лицето ми як юмрук на един луксианец в образа на млад мъж. Залитнах една-две крачки назад, закрепих се и повдигнах коляно. Въздухът край мен се раздвижи, щом забих крака си в място, към което отказвах да погледна.

Луксианецът се преви на две.

Усмихнах се мрачно и го улових за кестенявата коса. В този миг той започна да се трансформира, затопляйки ръцете ми, но аз успях да го прасна с коляно в носа. Костта се счупи, но осъзнавах, че това няма да го спре.

Знаех какво трябваше да направя.

Арчър запрати нова мълния, а аз почерпих сила от Извора. Енергията потече по ръката ми и се изсипа като водопад върху главата на извънземния в мига, в който той я надигна — очите му светеха и приличаха на бели кълба.

В следващия момент полетях назад, сякаш ме блъсна кола. Въздухът припукваше от статично електричество. Паднах по гръб на твърдия под и за миг останах зашеметена, взирайки се в счупения капак на флуоресцентната лампа, който се поклащаше насам-натам.

Ох, че заболя.

Изпъшках, превъртях се на една страна и примигнах. Луксианецът също лежеше по гръб на няколко метра от мен. Изправих се с мъка и видях как Арчър запраща друг луксианец в хладилниците. Обърна се към мен, видя, че съм станала, и кимна.

Пред нас, покрай разсипаните кутии сладолед, имаше пътека. Не беше много чиста. По пода лежаха проснати луксианци и ту светваха, ту гаснеха — извън строя, но не задълго.

Някъде в магазина избухна взрив, който разтресе високите рафтове. С Арчър се затичахме по пътеката и вратите на фризера се пръснаха; парчета стъкла се посипаха зад гърбовете ни. Плъзнахме се по хлъзгавия под край хлебните изделия и стигнахме до предната част. Край нас хората — окървавени и обезумели от страх — тичаха към счупените прозорци.

Паркингът и сградите зад него изникнаха пред погледа ни и стомахът ми се обърна. Оранжево-червени пламъци бълваха димни колони към небето. Един електрически стълб бе паднал върху няколко автомобила. Покривите им бяха смачкани. В далечината се чуваше воят на сирени. Една кола прелетя през паркинга и се блъсна в друга. Металът изскриптя и се изкриви.

— Същински апокалипсис — измърмори Арчър. Преглътнах с мъка.

— Липсват ни само зомбитата.

Той ме погледна, повдигна вежди и отвори уста да каже нещо, но в същото време рафтът със снаксовете хвръкна във въздуха. Чипс и солети със сирене заваляха отвсякъде и зазвънтяха по пода. В средата на рафта бе зейнала дупка.

— Да се махаме оттук — каза Арчър и този път аз не възразих.

Пестях думите си за друга битка, защото знаех, че щом се доберем до бунгалото, ако изобщо успеехме да стигнем дотам, той ще поиска незабавно да отпрашим от Айдахо. Беше ми ясно, че тук вече е опасно за нас, и ако той искаше да потегли, така да бъде. Предвид състоянието, в което се намираше Бет, най-разумно щеше да бъде да я отведем колкото може по-далеч от този хаос, но аз за нищо на света не тръгвах без Деймън.

По дяволите.

Втурнахме се по пътеката до една разрушена каса. Арчър тичаше пред мен, когато рязко спрях — всяко мускулче в тялото ми блокира, усетих как по тила ми полазиха тръпки.

Коленете ми омекнаха, останах без дъх. След два дни отсъствие топлото, познато вълнение се бе завърнало. Сърцето в гърдите ми затупка свръхскоростно, запращайки ревящата кръв по вените ми.