Времето забави хода си. Обърнах се. Зад нас стоеше Нанси, от плът и кръв. Косата й стърчеше на всички страни, а хубавият й костюм бе съсипан. Държеше пистолет. Приличаше на глок, но модифициран в друг вид оръжие.
Смъртоносно.
За миг видях като на лента какво ще се случи. Стори ми се, че мина цяла вечност. Срещнах погледа на Нанси и омразата в очите й ми каза всичко, което трябваше да знам. Тя нямаше да ме убие.
Не.
Тя искаше аз — като последна награда — да страдам.
Пистолетът не беше насочен към мен.
Нанси се усмихна.
— Ти съсипа всичко.
Трябваше ми време, няколко секунди, да призова Извора, но не бях готов да поема този риск. Преди да довърша мисълта си, вече държах Кити, която бе вдигнала ръка, за да използва дарбата си. Свалих я. Само една синя искра припламна, последвана от тихо изпукване.
Погледнах Кити.
От къщи долетяха викове, чух как Ди изпищя от ужас и смъртоносна ярост. Последва мълния от Извора и Нанси се просна на земята. Мъртва.
А сетне се възцари тишина.
Погледнах надолу между мен и Кити. Нещо не беше наред с пуловера й. Сякаш бе опръскан с червена боя…
— Кити? — възкликнах аз.
Но това не беше нейната кръв.
Слава богу, не беше нейната кръв.
Така и не разбирах какво бе станало. Нищо не усетих. Колко странно. Никога не бях прострелван, но съм смятал, че ако куршум разкъса тялото ми, ще боли. Но не болеше.
В гърба и гърдите ми избухна огън.
— Деймън? — прошепна Кити.
По дяволите.
Опитах да си поема дъх, но не можах. Не откъсвах очи от нея; исках да остана прав, но мозъкът ми не можеше да управлява краката ми. Паднах на една ръка. Усетих топлата течност, която се стичаше по корема ми. Ръката ми не удържа тежестта и аз се строполих на една страна.
Кити се надвеси над мен, озовах се по гръб; виждах красивите й очи — очи, които се бяха превърнали в смисъл на живота ми.
Но сега те гледаха, широко отворени от страх, и блестяха така, че исках да я докосна, да се уверя, че е добре. Вдигнах ръка да я погаля, но не успях. Ръката ми бе като отсечена.
— Деймън!
Опитах се да й отвърна, но само се взирах в очите й. Тя се приведе над мен, допря устни до моите, произнасяйки името ми. Помислих, че ако умра, ако това ще бъде краят, тя ще е последното нещо, което виждам.
Двайсет и пета глава
Кейти
— Деймън? — Сърцето се блъскаше в гърдите ми, но нещо с него не беше наред — сякаш бе изтощено. По гърба ми пълзеше огън, но знаех, че не аз съм ранена, а Деймън.
О, Боже, той беше ранен.
Опипах гърдите му и извиках. Цялата ми ръка беше в червено-синя кръв.
— О, не…
Някой ме извика. После извика и Деймън, но не обърнах внимание. Гледах Деймън в очите. Устните му бяха побелели, движеха се, но от тях не излизаха думи.
Това беше кошмар!
Не можеше да е истина!
Преминахме през толкова изпитания — извънземни нападнаха планетата ни и животът ни висеше на косъм. И накрая Деймън да умре.
— Не! Не! Не! — потърсих раната, куршумът го бе улучил в гърба.
Пистолетът не беше обикновен.
Тялото на Деймън започна да примигва и ужасът ме сграбчи за гърлото. Стиснах лицето му, отчаяно се борех за глътка въздух. Очите му бяха затворени.
— Отвори си очите! По дяволите, отвори си очите!
Краката ми трепереха. След миг се появиха Арчър и Ди и аз си спомних онзи зловещ случай, когато аз лежах на пода вкъщи. Тогава си мислехме, че сме свързани и ако единият умре, умира и другият. Но сега знаехме истината.
Не обърнах внимание на раздиращата болка в гърдите ми, на слабостта, която проникваше в мускулите ми и обхващаше цялото ми същество, нито на студа и смъртния хлад. Бях уморена. Сърцето ми бе уморено.
— Не! — изкрещя Ди и се хвърли до Деймън. Стисна го за раменете и мигновено премина в истинския си образ. Ярката й светлина наподобяваше ореол.
— Свести го, моля те. — Погледът ми се замъгли и аз се олюлях. — Моля те, моля те, излекувай го.
Арчър ме улови, но аз го избутах и впих ръце в Деймън. По лицето ми се стичаха сълзи.
— Какво… ще правим? — Не можех да откъсна очи от Деймън, а той ту просветваше, ту гаснеше, силната му светлина тлееше. Студ се разпростираше в мен като зараза. — Пистолетът… не беше обикновен… Беше един от онези… които ни даде Лор. Моля ви… направете нещо…