Всички обаче знаехме, че тук бяха останали шепа луксианци, а и нищо не можеше да ги спре да се завърнат. Някой ден може би щяха пак да пристигнат, но ако бях научила нещо през последните две години, то беше, че не мога да гледам към бъдещето, ако живея в миналото.
Беше трудно.
Не минаваше и ден да не мисля за мама. С времето ставаше по-лесно, както след смъртта на татко, но имаше дни, в които нещо се случваше или се натъжавах, или просто ми се приискваше да си поговоря с нея. Тогава взимах телефона, понечвах да я набера и чак тогава си спомнях, че вече я няма.
В тези дни ми беше много тежко, изпълваше ме гняв или пък плачех. Мечтаех Етан да възкръсне, за да го сритам и да го убия пак. Понякога яростта, чувството на безпомощност и, боже, болката бяха непоносими. Ако не бяха Деймън и приятелите ми — моето ново семейство — животът щеше да бъде непоносим.
Хвърлих поглед през рамо.
Деймън се беше облегнал на таблата на огромното легло, което можеше да побере половината ми колеги от курса по икономика. Беше скръстил ръце зад главата си, гол до кръста и по избелели джинси, а аз със сигурност знаех, че това е цялото му облекло. Вгледах се в широките му гърди, в добре очертаните му мускули и матовата му кожа. И до днес не знаех как се бе сдобил с такова стегнато тяло. Колко ли коремни преси бяха необходими? Моите коремни преси се изчерпваха със ставането от леглото.
Или да си взема шоколад.
Или книга.
Но Деймън Блек… благодарение на него беше поносимо.
Смигна ми с едно зелено око. Повечето момчета биха изглеждали глупаво, но той го правеше секси.
— Харесва ли ти това, което виждаш?
Не го удостоих с отговор, а се съсредоточих в компютъра. Пръстите ми играеха над клавиатурата, и по-точно над бутона ентър. Сърцето ми препускаше както в деня, когато аз и Деймън си подадохме документите, а Колорадският университет най-сетне отвори врати и лекциите бяха възобновени.
Важно събитие в живота ни.
Все още мислех така.
Някога колежът ми се виждаше фантазия, но мечтата ни се сбъдна.
Аз и Деймън станахме колежани.
Никой от нас не бе решил каква ще бъде основната му специалност — още не знаехме с какво искаме да се занимаваме, но все някога щяхме да разберем.
— Хайде, давай — рече Деймън до мен и аз подскочих. Дъхът му развя няколко косъмчета на слепоочията ми. Дръпна ме за опашката, накланяйки главата ми назад. Целуна ме нежно и почти ме накара да забравя с какво съм се заела. Усмихна ми се.
— От седмици само за това мислиш. Хайде, натисни бутона.
Прехапах устни. Все още усещах вкуса му.
— Давай де. — Той взе една химикалка от бюрото и ме тупна по носа. Аз го цапнах по ръката, а той се засмя. — Твоят книжен дух ще получи книжен оргазъм.
Свъсих вежди.
— Това звучи… странно и доста грубо.
Той се изкикоти и пусна опашката ми. Загледа се в екрана на чисто новия ми „Мак Бук“, който бях готова да браня до последен дъх. Кръстих го Британи, защото компютърът трябваше да е момиче — красиво, лъскаво, червено. „Британи“ беше моето бебе.
И аз си го обичах.
Поех си дъх и размърдах пръсти. Деймън се подпря на креслото и се надвеси над мен. Топлината, която излъчваше, се спусна по гърба ми и ме накара да се усмихна.
Натиснах „публикувай“ и въздъхнах — на екрана се появи моят чисто нов блог.
— „Любимите книги на Кейти“ оживя отново. — Той ме целуна по бузата. — Същински книгоман.
Засмях се, сякаш някаква тежест падна от раменете ми.
— Мисля, че розово и кафяво си отиват.
Той измърмори нещо в отговор. Ухилих се доволно и само дето не заръкоплясках. Скочих, почти събаряйки Деймън, и се втурнах в свободната стая, където бяха всичките ми книги, всичките ми хубавици.
След като всичко свърши, с Деймън се върнахме у дома. Арчър се появи с Ди и четиримата приготвихме багажа. Щом решихме, че ще се установим в Колорадо, изпратихме книгите по пощата. Блогът означаваше много за мен. Не беше просто преструвка, че животът върви добре или че искам да се заловя за нормалното като за сламка. Беше знак, че го сграбчвам за ушите и го превръщам в моя съдба. Писането в блога за книгите беше нещо, което обичах, и това ми липсваше. Книгите бяха част от мен, която щях да си върна. Започнах веднага.