— Винаги? — прошепнах аз.
Направи крачка напред, обгърна ръцете ми, приведе глава и ме целуна леко по бузата.
— Винаги.
Гърдите ми се повдигнаха, докато се взирах в неговите. Чувството ме разтърси. Той простена и сърцето ми полудя. Целуна ме отново, плъзна ръце надолу и ме хвана за кръста. Потреперих. С това темпо не вярвах да му трябват и две минути.
Деймън ме вдигна и аз обвих крака около него. И за миг не спря да ме целува, а когато се озовах на леглото, бях останала без дъх от хиляди желания.
— Колко минути остават? — попита той, докато сваляше джинсите си.
Усмихнах се. Той легна върху мен, краищата на косата му докоснаха лицето ми.
— Съвсем забравих за времето.
— Уха. Толкова скоро? — измърмори той. Подхвана ме и ме повдигна така, че телата ни се сляха. — Направо съм възхитен от себе си.
Разсмях се, а той улови смеха ми с целувка, а след това… не остана място за смях. Целуна ме по челото, сетне се спусна надолу, и още надолу, където остана. Изгубих представа за времето.
Изпъна тяло и слабините ни се срещнаха, цялата треперех.
— Господи, Кити… обичам те.
Никога нямаше да се уморя да слушам тези думи или да изпитвам силата на любовта му. Прегърнах го, обсипах с целувки бузите, устните му, а когато избухна, разпадайки се на парченца, аз го последвах.
Не спря да се движи, а аз потъвах в безброй усещания. Отворих очи, той се сгуши в шията ми и ярката му светлина затанцува по тавана.
Той надигна глава и ме целуна по мокрото чело, усмихнах се лениво. Бях щастлива и отново се влюбих в него. Деймън се претърколи на една страна и ме притегли до себе си. Облегнах глава на гърдите му и се заслушах в бързия ритъм на сърцето му, което, както винаги, биеше в синхрон с моето.
По някое време Деймън надникна през рамо и тихо изруга.
— Имаме десет минути, преди да дойдат.
— Леле! — Стрелнах се нагоре и се ударих в гърдите му. Той се засмя. Измъкнах се от леглото.
— Къде отиваш?
— Трябва да си взема душ. — Вързах косата си на опашка, а сетне я увих високо на главата си. Заобиколих леглото и го погледнах.
Очите му бяха приковани далече под лицето ми.
— Не ти трябва душ.
— Трябва ми! — Отворих вратата на банята. — Мириша на… на теб!
Чаровният смях на Деймън ме последва под душа, по-бързо не се бях къпала никога, което беше странно, защото той също се пъхна в банята и се къпеше като… мъж. Малко сапун тук. Малко сапун там. И толкова.
Мразех момчетата.
Остана ми време да грабна торбата за подаръци от импровизираната ми библиотека и да изтичам долу, преди на вратата да се позвъни.
Деймън ме настигна и хвана дръжката. Аз оставих подаръка на дивана, а той ми хвърли поглед.
— Още миришеш на мен.
Зяпнах.
Отвори широко вратата. Извиках и се втурнах на горния етаж. Бях сигурна, че изглеждам странно, защото гостите ни стояха на прага и ме гледаха учудени.
И, разбира се, мутантът Арчър веднага се вмъкна в мислите ми. А в аметистовите му очи блесна весело пламъче.
— Може би. — Той изрече думата протяжно и аз присвих очи.
— Трябва да престанеш с това. — Ди мина край него, а гъстата й, къдрава коса се развя като лъскава пелерина. — Знаете ли какво направи вчера?
— Изобщо не искам да знам — измърмори Деймън.
— Разбира се — услужливо рече Арчър.
— Отлично.
— Ходихме в „Олив Гардън“ и между другото много ти благодаря, че си му разказала за дългите франзели. Вечеряхме десет пъти в този ресторант и скоро ще замириша на чесън — продължи Ди, тръсна се на фотьойла и потропа с крака по пода.
— Правят хубави супи и салати — сви рамене той и седна на облегалката.
Деймън сбърчи чело.
— Както и да е — рече Ди. — Стори ми се, че нашата сервитьорка го заглежда. Непрестанно. Сякаш ме нямаше там.
Не можех да си представя как е възможно някой да не забележи Ди.
— И така, аз се заех с нещо съвсем нормално — обясни тя.
— Нормално? — Арчър се изсмя гръмко. — Фантазираше си как ще прегази с колата горкото момиче. И то в най-ужасни подробности.
Ди сви рамене.
— Както казах, не бива да надничаш в хорските глави, а после да се оплакваш какво си видял там.
— Не съм се оплаквал — той се наведе и докосна с устни извивката на ухото й. — Ако не ме лъже паметта, ти казах, че намирам това за очарователно и…