— Знам. — Той наклони главата. — Но освен нея там имаше и нещо друго, нали? То успя да се измъкне.
Ди отново се зае да бъде услужливият раболепен слуга, кимна и се отпусна в едно кресло.
— Основа… продукт между луксианец и жена хибрид. Дано не се наложи да го убием. Според мен е приятен младеж.
— Интересно. — Роланд хвърли поглед към Сади и аз отново разбрах, че двамата си разменят свръхсекретни тайни.
Мъжът се изправи и закопча сакото на бежовия си костюм.
— Всъщност много неща не знаем. Тези хибриди са новост за нас — рече той и това едва не ме разсмя. За същества, които никога не бяха стъпвала на Земята, те разполагаха с доста сведения за положението тук. Имаше още нещо, за което не се бях досетил досега. Нещо или някой бяха работили отвътре. Струваше ми се важно. — Ще разчитаме на теб и семейството ти, и на други като вас да ни помогнете.
Кимнах отсечено, след мен и Ди.
— Така. А сега ме чака работа. — Той заобиколи дъбовото писалище; най-сетне луксианецът се отлепи от стената. — Трябва да се срещна с хората, да ги успокоя.
— Да успокоиш хората ли? — изненадах се аз.
Роланд мина със Сади край мен, следван по петите от мълчаливия мъж, и още веднъж се усмихна широко.
— Ще се видим скоро, Деймън.
Вратите зад тях се затвориха; явно не бях посветен във всяка мисъл и желание. Много неща оставаха скрити.
Въздъхнах, обърнах се към Ди и за миг ясно и с болка осъзнах — тя беше неузнаваема.
Ди вдигна глава и погледите ни се срещнаха.
— Ти нали трябваше да я надзираваш? — рекох аз.
— И бездруго скоро никъде няма да хукне — сви тя рамене. — Струва ми се, че Доусън я прати в безсъзнание до другата седмица.
— Значи при нея няма никой? — Тилът ми се скова.
— Не знам. — Тя се вгледа в маникюра си. — А и въобще не ме интересува.
Изгледах я за миг, щеше ми се да кажа нещо немислимо, но замълчах.
— Учудвам се, че не доведе Бет.
Тя вдигна вежди.
— Бет е слаба — по-слаба от Кейти. Тя би хукнала в мига, в който ни зърне, би паднала и би се самоубила, погубвайки и Доусън. Мисля, че трябва да я държим в тайна заради Доусън.
— Нима ще излъжеш Роланд?
— Нима вече не го излъгахме? По всичко личи, че Доусън пази тази малка тайна дълбоко в себе си — също като теб и мен. Те не знаят за Бет, и за Кейти не знаеха допреди малко.
Страхът стегна гърдите ми, но успях да го пропъдя. Ди наведе глава и ме изгледа.
— Щом смяташ, че така е най-добре.
— Да, така смятам — отвърна тя хладно.
Нямаше какво повече да си кажем, затова се запътих към вратата.
— Отиваш при нея.
— Е, и? — спрях, без да я поглеждам.
— Защо го правиш?
— Ако раната й загнои и тя умре, така де, разбираш какво ще стане с мен.
Звънливият смях на Ди ми напомни ледените висулки през зимата, които падаха от покрива на верандата у дома.
— И откога на хибридите раните им гноясват?
— Ди, хибридите не се простудяват и не заболяват от рак, но кой може да каже какво може да им причини изгарянето. Вероятно ти?
— Ах, добър аргумент, но…
Стиснах юмруци и се обърнах към нея.
— Какво искаш да кажеш?
Тя се подсмихна.
— В най-лошия случай ръката й ще загнои.
Зяпнах я.
Тя отметна глава назад, засмя се и плесна с ръце.
— Трябва да си видиш физиономията. Само исках да кажа, че май има и друга причина да искаш да я видиш.
Мускулът под окото ми потрепна отново.
— Беше права преди малко.
— А? — свъси вежди тя.
Опитах да се усмихна.
— Мисля с друга глава.
— Пфу! — набърчи тя носле. — Хич не ми и трябва да знам повече. Чао.
Смигнах й, обърнах се на пети и излязох от помещението. Доусън го нямаше в преддверието и мисълта, че не знам къде е отишъл и с какво се е заел, никак не ми хареса. Нищо добро нямаше да излезе от това, но не можех да си блъскам главата и над този проблем плюс онова, което ме очакваше на горния етаж.
Доусън я бе докарал тук, а не аз. Не бях с него и когато я отнесе горе, но и без да питам, знаех къде се намира. Третият етаж. Последната стая вдясно.
Стълбището беше украсено с фотографии на истинския кмет Роланд Слоун и семейството му — съпругата му, красива блондинка, и две деца под десет години. Когато пристигнахме, не видях нито съпругата, нито децата. Рамката на последната снимка на площадката на втория етаж бе повредена и изцапана с кръв.