Ди приличаше на богиня на отмъщението, сякаш излязла от книгите, които обичах да чета. Стоеше, разкрачила широко стройните си крака, изпънала назад рамене. Слънцето грееше откъм гърба й и образуваше ореол около тялото й. Очите й светеха в бяло, бе освирепяла.
Добре. Може би съм чела твърде много книги, но тя наистина бе готова да ни убие.
Арчър тръгна напред.
— Ди…
Тя вдигна ръка. Арчър избегна удара, но остана закован на мястото си. Последва мълния от Извора и го запрати на пода.
О, Ди не си играеше.
Обърна се към нас и небрежно, сякаш нищо не се бе случило, влезе в къщата. Зад нея видях още луксианци.
Нещата не отиваха на добре.
— Сключил си съюз с арумианците? — Ди цъкна и хвърли бърз поглед на Арчър, който се опитваше да стане. — Колко ниско си паднал, братко.
Деймън пристъпи напред.
— Ди…
Тя се нахвърли отгоре му. Сърцето ми заседна в гърлото. Деймън я хвана за рамото и толкоз. Не направи нищо повече. Тя се възползва и заби ръка в гърдите му. Деймън се отдръпна в последната секунда, за да избегне удара в сърцето. Но пое друг силен удар. Извиках, когато се свлече на земята, а сестра му го яхна.
В този момент разбрах, че тя или ще го нарани сериозно, или дори убие, ако той не я спре, както бе сторил с луксианеца преди малко.
Арчър се бе заел с друг луксианец и аз се спуснах напред, взела решение.
Деймън щеше да ме намрази, ако убиех сестра му, но аз предпочитах да презира мен, отколкото себе си.
Сграбчих я за дългата коса и я дръпнах от Деймън. Тя падна с разперени ръце и крака. Погледна нагоре — очите й светеха като диаманти.
— Ди, не бива да постъпваш така — казах. — Ти… не искаш…
Тя скочи. Дори не сгъна колената си, а се изстреля направо на крака.
— О, не можеш да си представиш колко много искам.
После замахна и ме удари в лицето. Аз се строполих, силна болка ме прониза в челюстта и се спусна надолу по врата. Примигнах, за да пропъдя бликналите сълзи, и я погледнах.
— Беше прекрасно — рече тя, готова за атака. — Трябва пак да го направя.
Битката кипеше като в „Донки Конг“.
Станах, но съвсем не грациозно като Ди. Зад нея, докато Деймън се надигаше, влезе още един луксианец. Двамата се вкопчиха един в друг, а аз забих юмрук в челюстта на Ди.
Главата й отскочи назад, а черните й букли се разлетяха на всички страни като змиите на Медуза. Ръката ме заболя, но нямах време да обръщам внимание на болката.
Ди се нахвърли върху мен, сграбчи опашката ми и я дръпна с все сила. Огнена болка мина по гърба ми и аз забих пръсти в ръцете й. Тя не ме пусна и едва не ми откъсна главата.
Време беше за мръсни номера.
Хванах ръцете й и я ритнах с коляно в слабините.
Ди изкрещя и ме пусна. Преви се на две, а аз сграбчих косата й и пак я праснах с коляно, но този път в лицето. Тя се срина на пода, а аз отстъпих назад, като се олюлявах и дишах тежко.
— Моля те — извиках. — Това не си ти, Ди. Каквото и да е, но не си ти…
Тя отново беше на крака и ме зашлеви с все сила. Завъртях се в кръг. Майчице, заболя ме.
Удари ме в гърба, събори ме и стисна в желязна хватка гърлото ми.
Задъхах се, борейки се за глътка въздух.
Тренировките в Дедал си казаха думата за пореден път. Хванах ръката й и се хвърлих с цялата си тежест напред. Тя се преметна през рамото ми и се стовари по гръб.
Изкрещя нещо гневно, чийто смисъл не разбрах, но едва се удържах да не й избода очите с парче стъкло.
— Ние сме приятелки — казах, докато се опитваше да стане. — Забрави ли? Ние сме най-добри приятелки, Ди.
— Ти си тъпо човешко същество. — Синкавочервена кръв се стичаше от устната й. — И нищо повече. Крехко, безполезно същество, което лесно кърви.
— Боже. Ти ме изкара мъгъл.
Тя ме изгледа кръвнишки.
Отстъпих назад, като я държах под око. Моментът изобщо не беше подходящ за препратки към Хари Потър.
— Заедно посадихме цветя, а ти взимаше книги от мен, които така и не ми върна. Ти накара Деймън да говори с мен и да се държи внимателно… ти скри ключовете му. Ти…
Тя ме блъсна и впи пръсти в косата ми.
Женският бой бе в разгара си.
Въргаляхме се по пода, всяка стискаше другата за косата. За миг успях да надделея.
— Прекарвахме заедно Хелоуин и гледахме тъпи филми. Заедно се бихме срещу Барук…