Ди ме преметна и скъса яката на пуловера ми.
— Това сега няма значение. — Хвана ме за раменете и така ме отнесе, че за миг ме зашемети.
Но и това не й беше достатъчно.
Вдигна ме, изкрещя и в следващата секунда полетях във въздуха. Ударих се в стената. Мазилката се изрони. Разхвърча се бяла прах, а сетне се намерих в съседната стая, прелетях през облегалката на дивана и се строполих на пода.
Тази… кучка! Беше ме метнала през стената!
Лежах, без да помръдна, взирах се в тавана и примигвах, за да пропъдя звездите пред очите си. Ушите ми звъняха. Помъчих се да се обърна на една страна.
Ди се шмугна през дупката, широка колкото мен — а това си беше доста. Мили боже, това момиче нямаше да се откаже.
Станах, като се подпирах на треперещите си ръце. Дишах въпреки изгарящата болка в гърба и ребрата. Сигурно всичките ми кости бяха потрошени.
Тя се приземи, спусна се върху мен, готова да ме довърши. В последната секунда успях да й се изплъзна и тя се удари в масата. Стъклото се пръсна.
Този път тя се взираше зашеметена в тавана и едва дишаше. Не й дадох шанс да се съвземе.
Яхнах я, коленете ми се забиха в парчетата стъкло. Притиснах я здраво за раменете.
— Ние сме най-добрите приятелки — опитах отново, защото не знаех какво друго да правя. — Ти избра моето измислено име от една от любимите ми книги. Ти даде на Деймън новото му име. — Разтърсих я, а главата й се залюля. — Представяше си Арчър гол и искаше да прекараш една прекрасна нощ с него. — Успя да ме удари в лицето. Изръмжах. — Минали сме през много изпитания, но винаги заедно, даже след смъртта на Адам.
Тя полудя, заприлича на демон, излязъл от кошмар, взе да блъска, да се мята, да рита, да драска.
— Ти и Адам се опитахте да ме спасите — изкрещях аз и я затиснах още по-силно, опитвайки се да избегна вършеещите й ръце, които ме удряха през лицето и по гърдите. — Помниш ли кой беше Адам?
— Да! — изпищя тя. — Помня го! И помня…
— Че умря заради мен? — Цялото тяло ме болеше, усещах, че кървя, но трябваше да пробия преградата. — Аз бях виновна. Знам! И никога няма да си простя за това, което смъртта му ти причини. Но ние преодоляхме това изпитание, защото ти си ми като сестра.
Ди замръзна, бе впила пръсти в дрехата ми, сякаш се канеше да я разкъса. Не бих се изненадала.
— Мислиш ли, че той щеше да е като теб сега? Адам обичаше всички и щеше да намрази тази война, щеше да намрази смъртта, която неговата раса сее сред невинни хора. — Видях как бяла светлина заструи от зелените й очи. — Той щеше да намрази това, в което си се превърнала. Не можеш ли да прогледнеш? Ти си по-добра от тях. Ти си…
Ди отметна глава назад и изпищя, изпищя, като че я наръгах с нож. Пуснах я и вдигнах ръце. Тя потрепери под мен и стисна очи. Останахме неподвижни за секунди, а сетне тя отново изпищя болезнено, сякаш наистина умираше.
— Съжалявам — прошепна Ди и крехкото й тяло потръпна. Взирах се в нея, опитвах се да осмисля думата, а в следващия миг красивото й лице се сгърчи и едри сълзи рукнаха от очите й. — Много съжалявам.
Двайсета глава
Деймън
Когато и последният луксианец се срина на пода, се огледах за Кити и Ди. В стената зееше огромна дупка, разкривайки дървените подпори, които също бяха полуразрушени.
Бяха минали през стената.
— Мили боже. — Прималя ми. Прекрачих мъртвия луксианец и хукнах към вратата, която водеше в съседната стая.
Не спирах да си повтарям, че и двете трябва да са живи, защото бих почувствал, ако едната или другата е смъртно ранена. Но това не успокои разтуптяното ми сърце, нито ужаса, който ме смразяваше.
Арчър стоеше пред стаята, дишаше учестено. Не каза нищо, когато минах край него и спрях толкова рязко, че едва не паднах. В стаята цареше безпорядък — канапето беше счупено, телевизорът — също, по пода имаше парчета от изпотрошени вази. Килимът бе осеян с пръст и отронени цветчета.
Отчаян огледах стаята и от това, което видях, ми се подкосиха краката.
Ди лежеше върху счупената масичка за кафе, а Кити беше върху нея. Не помръдваха. И аз замръзнах на място. Тогава чух нечовешки вой. Вой на съсипан човек.
Косата на Кити бе разпиляна. Тя вдигна глава и потрепери, а после се измести встрани и бавно се изправи на крака. Отстъпи назад и прекара треперещи ръце по разрошената си коса. Погледна ме с широко отворени очи. От носа и устата й течеше кръв, а всеки път, щом издишаше, гърдите й хриптяха.