— По дяволите… — гласът на Лор заглъхна.
Хънтър подсвирна, наслаждавайки се на гледката.
— Брей, впечатляващо.
Подсмихнах се, но бях достатъчно умен, за да прикрия усмивката си, когато Лор се обърна към нас.
— Някой трябва да почисти тук, но това няма да съм аз.
Явно приемаше спокойно положението, но и вероятно не му беше за първи път — нали бяха арумианци — да заварва дома си в такъв вид.
Надникнах зад Хънтър и огледах стаята, където оставих Ди, но от двамата с Арчър нямаше и следа. Хвърлих поглед към стълбището. Присвих очи. Стараех се да бъда отворен и да проявявам разбиране, но да му мислят, ако си бяха затътрили задниците горе. Неочакваният прелом в убежденията ми бе нов за мен и не се простираше толкова надалеч.
Хънтър остави покупките на пода, като внимаваше за парчетата стъкло. Загледа едно от телата.
— Голяма каша.
Серина се притисна до него и огледа пораженията.
— Фактът, че не съм чак толкова смутена от гледката, всъщност ме смущава повече.
На лицето на Кити грейна усмивка.
— Чувството ми е познато — каза тя.
Докато си бъбрехме приятелски. Ди и Арчър се появиха откъм кухнята. Облекчението ми, че не са се качили горе, за да се изчукат набързо, не трая дълго.
Лицето на сестра ми беше бледо. Тя понечи да каже нещо, но съзря Хънтър и Лор. Втренчи се в тях с широко отворени очи.
Арчър я прегърна през раменете.
— Нали ти казах, че арумианците ни съдействат.
— Знам, но едно е да го чуя, друго е да го видя със собствените си очи — отвърна тя.
Лор се намръщи и скръсти ръце.
— Разрушили сте къщата ми.
Ди се изчерви.
— Съжалявам. Наистина съжалявам! Къщата е красива и освен това много харесах цветята, но…
— Той разбра — прекъснах я аз, преди да стане прекалено словоохотлива. — Какво обсъждахте в кухнята?
Тя хвърли поглед към Арчър, а след това изплю камъчето. На един дъх.
— Това е дело на Етан — той е в основата и всички в колонията знаят. Работил е с някакъв сенатор и група луксианци в Пенсилвания. Смята, че ако завладеят столицата, останалото е тяхно. Иска теб и Доусън, все едно живи или мъртви.
Етан Смит.
Старейшината.
Когато се запозна с Кити я изгледа с едва прикрита неприязън. Не харесваше човешките същества, ограничаваше контактите си с тях. Аз подозирах, че Етан е основа, но все пак новината ме разтърси. Значи луксианците, сред които бяхме отраснали, от години са работили за заличаване на човечеството. Точно под носа ни от самото начало.
— Знаем кой е сенаторът — рече Серина видимо бледа.
— Това няма значение — обади се Хънтър със суров глас. — Защото благодарение на мен той вече не е проблем.
— Но защо? — попита Кити. — Знаеш ли защо Етан е сторил това?
Хънтър изсумтя.
— Стремежът към власт е в кръвта на луксианците.
Стрелнах го с поглед.
— Не знам — каза Ди, вплела пръсти в косата си. — Останах с впечатлението, че има нещо повече.
— По дяволите… — Отпуснах ръце и се загледах в тавана.
— Арчър ми каза за арумианците. — В гласа й долавях въодушевление. — Деймън, абсолютно си прав. Новодошлите луксианци не са се били с арумианците. Ще изтребят тези копелета като нищо.
Арчър вдигна вежди.
— Но Етан може да се бие, нали? — Кити се взираше в кецовете си с изопнато лице. — Луксианците у дома и онези в Пенсилвания знаят как да надвият арумианците… но когато усетят, че са наблизо, ще…
— Ще избягат — довърши Лор вместо нея.
Тя затвори очи и отпусна рамене. Даваше си сметка какво ще стане.
— Ще се скрият.
Нашият перфектен план да използваме арумианците вече не беше толкова перфектен. В него зееше огромна дупка.
Хънтър се огледа.
— Ако питате мен, бих ви посъветвал да не чакате Лото да стигне до луксианците. Убийте Етан, преди да се усетят какво става. Защото ако той е толкова ловък и хитър, колкото твърдите, ще изчезне веднага, щом стане напечено. И тогава какво? Лото и хората му ще премахнат повечето луксианци, но ако Етан остане жив, усилията ви ще отидат на вятъра.
Арчър кимна.
— Все едно сме сложили лепенка на огнестрелна рана с надеждата, че сама ще заздравее.