Кити щеше да разруши къщата.
— По дяволите.
Клекнах до нея, прегърнах я и я притеглих по-близо. Тя трепереше неудържимо. Взех я в скута си и хванах с ръка косата й, притиснах лицето й до гърдите си. Но това не заглуши риданията, които разтърсваха тялото й.
Боже, не знаех какво да правя. Не знаех как да облекча страданието й, а в този момент не ме интересуваше нищо друго.
— Кити, момичето ми, всичко ще бъде наред — рекох, допрял устни до главата й. — Тук съм, Кити. Държа те. Тук съм.
Тя сякаш не ме чуваше, само зарови глава в мен, гърдите й се повдигаха, сърцето й биеше лудо. Сви се на две, а страдалческият й плач буквално ме убиваше.
Трябваше да се досетя.
Но нямаше как да разбера дали луксианецът е в къщата, или не. Скоро щяха да дойдат и други, но при все това аз я притиснах отново и погледнах тавана. В средата се бе образувала пукнатина, но иначе къщата вече не се тресеше, само основите й от време на време се разклащаха леко.
Галех я по гърба и продължавах да я целувам, но вече усещах наблизо луксианец. Когато входната врата се разтвори с трясък, чух Ди да ме вика по име.
— Тук сме, вътре.
Кити трепереше в ръцете ми, макар риданията да бяха затихнали.
— Какво става…? — Ди се закова на място в коридора пред кухнята. Погледът й се стрелна към останките на луксианката, после към нас. — Кити?
Появи се Арчър и я прегърна. Беше разбрал какво става. Отново се обърнах към Кити, погалих я и сведох глава на рамото й.
След миг Ди изкрещя — явно Арчър й бе казал какво се е случило. Тя коленичи до Кити и се опита да я гушне, но аз я държах в прегръдките си и за нищо на света нямаше да я пусна.
— Усетихме, че къщата се тресе — каза Ди и впери поглед в мен. — Зная, че не трябваше да идваме, но се разтревожих.
Планът ни пропадаше. Нямаше начин да продължим с изпълнението му след всичко, което се случи. Трябваше да измъкна Кити оттук.
— Всички — каза Арчър рязко. — Трябва да се измъкнем незабавно, да се скрием някъде и да помислим какво ще правим. Не бива…
Беше ми безразлично какво ще стане накрая. Исках да се кача на джипа и да отведа Кити надалеч. По дяволите и планът и всичко останало. Бяхме си свършили работата. Арумианците бяха на път. Аз успях единствено да причиня нечовешка болка на Кити. Няма по-жестоко нещо от загубата на някого, когото обичаш. И да го видиш с очите си.
Ди се отдръпна, а аз подпъхнах ръце под мишниците на Кити.
— Трябва да вървим — рекох й. Изправих я на крака, но те сякаш отказваха да се движат. Вдигна глава — лицето й бе зачервено от плач, устните й трепереха. Красивите й очи гледаха в нищото.
— Да вървим ли? — попита с дрезгав глас.
Понечих да кимна, но Кити неочаквано се отскубна от мен. Посегнах да я хвана, но тя ми се изплъзна, обърна се и ме удари в корема. Нищо не усетих.
— Кити…
— Не — извика и отново замахна. Удари ме по ръката. — Не! — дланта й отскочи от лицето ми.
Ди тръгна към нас, но аз вдигнах ръка и я възпрях. Още един удар се стовари върху мен и сестра ми поклати глава.
— Всичко е наред — казах им аз. — Изчакайте ни отвън.
Ди свъси вежди.
— Но…
— Вървете!
Ди се поколеба, но Арчър я избута от кухнята. Погледнах Кити. Дори не знаех дали ме вижда. Зениците на очите й светеха в бяло. Замахна отново да ме удари и аз отново не й попречих.
— Удряй, щом трябва — казах искрено. Колкото и да ме удряше, нямаше да ме заболи толкова, колкото я болеше нея.
Тя ме заблъска по гърдите — енергично, а аз стоях неподвижно. Накрая се умори, нямаше сила да замахне, раменете й се разтресоха.
— О, боже — прошепна тя и отпусна чело върху гърдите ми. — О, боже, тя е мъртва, наистина е мъртва. — Ръцете й се спуснаха до тялото. — Те са й причинили… това. Защо?
Обгърнах я с ръце.
— Не знам, мила, но съжалявам, много съжалявам.
Тя потрепери, но аз не исках да я оставя да се отдаде на скръбта си.
— Трябва да вървим…
Настръхнах. Вездесъщо жужене изпълни съзнанието ми. Обърнах се, прикривайки с тялото си Кити, и в този момент вратата се отвори с трясък.
Тежки стъпки отекнаха по коридора, в трапезарията. Напрегнах се, защото знаех, че не е нито Ди, нито Арчър. Планът да се приберем и луксианците сами да дойдат при нас, се оказа перфектен.