– Пат не го харесва – каза Робин.
Пат беше офис мениджърът на агенцията, невероятно чернокоса, пушеща цигара от цигара петдесет и седем годишна жена, която изглеждаше поне с десет години по-стара.
– Не се съветвам с Пат за нечия психологическа характеристика – отсече Страйк.
Беше забелязал симпатията на Пат към Райън Мърфи, когато полицаят се отбиваше да вземе Робин от работа, и никак не бе доволен. Съвършено неоснователно очакваше всички в агенцията да изпитват същата враждебност като него към Мърфи.
– Очевидно Патерсън наистина е оплескал случая на Еденсор – коментира Робин.
– Да – отвърна Страйк с нескрито задоволство, произтичащо от факта, че той и шефът на конкурентната детективска агенция „Мич Патерсън“ не можеха да се гледат. – Адски небрежно са подходили. Чета за тази Църква, откакто получих имейла на Еденсор, и бих казал, че е голяма грешка да бъдат подценявани. Ако поемем задачата, това би означавало един от нас да действа дълбоко под прикритие. Няма как да съм аз, с този крак твърде много се отличавам. Вероятно ще трябва да е Мидж. Тя не е семейна.
– И аз не съм – побърза да каже Робин.
– Само че това няма да е като да се правиш на Вениша Хол или на Джесика Робинс – отбеляза Страйк, като спомена самоличностите, под които Робин се бе подвизавала при предишни случаи. – Няма да е роля от девет до пет. Може да означава дълго време да нямаш контакт с външния свят.
– Е, и? – повдигна вежди Робин. – Бих го приела.
Имаше силното усещане, че е подложена на тест.
– Така или иначе още не сме поели задачата – каза Страйк, научил онова, което бе искал да знае. – Ако се случи, ще трябва да решим кой най-добре приляга за случая.
В този момент Райън Мърфи отново се появи в кухнята. Робин автоматично се отдръпна от Страйк, до когото бе застанала плътно, така че разговорът им да не бъде чуван от околните.
– Какво заговорничите вие двамата? – попита Мърфи и се усмихна, въпреки че очите му ги наблюдаваха зорко.
– Никакъв заговор не е – отвърна Робин. – Просто служебни дела.
Илза влезе в кухнята, като държеше на ръце най-сетне заситения си син.
– Торта – викна Ник. – Кръстниците, дядовците и бабите да се явят тук за снимки, моля.
Робин тръгна нататък, докато хората от палатката се стичаха в кухнята. За миг или два си бе припомнила напрежението от предишния си брак: не ѝ се хареса въпросът на Мърфи, нито пък ѝ беше по вкуса прикритата проверка на Страйк дали би се посветила на задачата със същата сила като необвързаната Мидж.
– Ти дръж Бенджи – каза Илза, когато Робин стигна до нея. – Аз ще застана зад теб, така ще изглеждам по-слаба.
– Не бъди глупава, изглеждаш прекрасно – смъмри я полугласно Робин, но пое заспалия си кръщелник и се обърна с лице към фотоапарата, държан от чичото на Илза със силно зачервено лице. Настана голямо бутане и преподреждане зад кухненския остров, върху който се мъдреше кръщелната торта. Телефони бяха високо вдигнати за снимка. Пийналата майка на Илза болезнено настъпи крака на Робин и вместо на нея се извини на Страйк. Спящото бебе бе изненадващо тежко.
– Сирене! – ревна чичото на Илза.
– Отива ти – подвикна Мърфи и вдигна тост към Робин.
С периферното си зрение Робин улови яркорозова вихрушка: Бижу Уоткинс се бе добрала до Страйк от другата му страна. Светкавицата проблесна няколко пъти, бебето в ръцете на Робин се размърда, но продължи да спи и моментът бе запечатан за бъдещите поколения: отнесената усмивка на гордата баба, тревожното изражение на Илза, светлината, отразявана от очилата на Ник, което го правеше мъничко зловещ, леко принудените усмивки на двамата кръстници, притиснати един към друг зад синьото мече върху глазурата на тортата, като Страйк разсъждаваше над казаното от Мърфи, а Робин си мислеше колко плътно се бе долепила Бижу към Страйк в опита си да се смести в кадъра.
3
Да бъдеш предпазлив и да не си забравяш бронята
е правилният път към безопасността.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк се прибра в мансардния си апартамент на Денмарк Стрийт в осем тази вечер с леки киселини, каквито шампанското винаги му предизвикваше, и мъничко депресиран. Обикновено би си взел нещо за хапване на път към къщи, но когато предишната година напусна болницата след триседмичен престой, му бяха дадени строги инструкции да свали килограми, да ходи на физиотерапия и да откаже цигарите. За пръв път, откакто половината му крак беше отнесен в Афганистан, той следваше указанията на лекарите.