Сега без особен ентусиазъм сложи зеленчуци в новозакупения уред за готвене на пара, извади филе сьомга от хладилника и отмери доза пълнозърнест ориз, като през всичкото време се мъчеше да не мисли за Робин Елакот, но беше наясно колко трудно му се удава това. Вярно, че си тръгна от болницата с куп добри намерения, но и бе обременен от проблем, който нямаше как да бъде разрешен с промени в начина на живот. А този проблем си беше налице много отдавна, само дето той не бе искал да го признае, но накрая бе принуден да се изправи срещу него едва когато лежеше в болничното легло и гледаше как Робин се готви да отиде на първата си среща с Мърфи.
Вече в продължение на няколко години си повтаряше как връзка с партньорката му в детективската агенция не си струва да подлага на риск най-важното за него приятелство и да застрашава бизнеса, който бяха изградили заедно. Вярно, че самотният му живот в мансардата над офиса на агенцията предполагаше трудности и лишения, но Страйк смяташе, че тази цена си струва да се плати в името на независимост и спокойствие след безкрайните бури и сърдечни страдания по време на дългогодишните му отношения с Шарлот. И все пак, като чу, че Робин отива на среща с Райън Мърфи, това му причини шок, принудил го най-сетне да си признае, че бе изпитвал привличане към Робин от мига, в който пое палтото ѝ при първото ѝ идване в офиса, и то бе еволюирало в друго чувство. Вече му бе невъзможно да се съпротивлява да го нарече с името му. Любовта го бе споходила под непозната за него форма и вероятно по тази причина осъзна опасността твърде късно, та да може да я отпъди.
За пръв път, откакто беше срещнал Робин, Страйк не проявяваше интерес да се впусне в странична сексуална връзка като един вид отвличане от смущаващите чувства към съдружничката му. Последния път, като подири утеха при друга жена, колкото и тя да беше красива, нещата приключиха с тока ѝ, забит в крака му, и мрачно усещане за празнота в отношенията. Все още не беше наясно дали, в случай че връзката между Робин и Мърфи приключи, както горещо се надяваше да стане, ще може да проведе разговора, срещу който тъй дълго и упорито се бе съпротивлявал, с цел да установи истинските чувства на самата Робин към него. Резервите за интимност с нея все още си бяха в сила. От друга страна („Отива ти“, беше казал на Робин самонадеяният Мърфи, като я видя с бебето на ръце), той се опасяваше, че съдружието им при всички случаи можеше да се разпадне, ако Робин решеше, че брак и деца я привличат повече от детективска кариера. Та така стояха нещата с Корморан Страйк – по-слаб, в по-добра форма, с по-чисти дробове, сам в мансардата си, сърдито разбъркващ броколи с дървена лъжица и замислен как да спре да мисли за Робин Елакот.
Позвъняването на мобилния му телефон беше добре дошло разсейване. Той дръпна сьомгата, ориза и зеленчуците от котлона и отговори на повикването.
– Всичко наред ли е, Горелка? – чу познат глас.
– Пищял – каза Страйк. – Как е при теб?
Мъжът на телефона беше стар приятел, макар че Страйк трудно би могъл да си спомни истинското му име. Леда, майката на Страйк, бе прибрала от улицата шестнайсетгодишния Пищял, сирак и нелечимо отдаден на престъпността, след като той бе намушкан с нож, и го бе довела в жилището, което обитаваха като самонастанили се. Така Пищяла се превърна в нещо като доведен брат на Страйк и бе може би единственият човек, който не виждаше никакъв недостатък у безнадеждно лекомислената и вечно търсеща нови изживявания Леда.
– Имам нужда от помощ – каза Пищяла.
– Казвай – подкани го Страйк.
– Трябва да намеря един тип.
– За какво ти е? – попита Страйк.
– Не е каквото си мислиш, нищо не се каня да му правя – увери го Пищяла.
– Хубаво – рече Страйк и дръпна от вейп устройството, което го зареждаше с по малко никотин. – Кой е той?
– Бащата на Ейнджъл.
– Чий баща?
– На Ейнджъл, доведената ми дъщеря – поясни Пищяла.
– О, ти си се оженил – промълви изненадан Страйк.
– Не съм бе – отвърна нетърпеливо Пищяла. – Живея с майка ѝ.
– За детските ли го издирваш?
– Не – отвърна Пищяла. – Току-що научихме, че Ейнджъл има левкемия.
– По дяволите – стресна се Страйк. – Съжалявам.
– Тя иска да види истинския си баща, а ние си нямаме идея къде е. Гадняр е, разбира се, но не от тия, дето иначе представляват интерес за мен.
Страйк разбираше това, тъй като контактите на Пищяла в криминалния свят на Лондон бяха многобройни и той лесно би открил професионален мошеник.
– Ами добре, дай ми име и дата на раждане – каза Страйк и се пресегна за писалка и бележник.