– Гостите ви, сър Колин – обяви служителят. Не се поклони, но тонът му бе приглушен и изразяваше почтителност.
– Добър ден – поздрави сър Колин, изправи се и се ръкува с детективите.
Евентуалният им клиент имаше гъста бяла коса и лице, което предразполагаше към симпатия и доверие. То беше белязано с бръчици от смях, ъгълчетата на устата му бяха естествено извити нагоре, а кафявите очи зад очилата със златни рамки бяха топли. У него все още се бяха запазили следи от манчестърския изговор.
– Това са Джеймс и Едуард, братята на Уил.
Джеймс Еденсор, който приличаше на баща си, само дето косата му беше тъмнокестенява и не излъчваше такова добродушие, се изправи да се ръкува, но Едуард, с руса коса и големи сини очи, остана седнал. Робин забеляза белег, спускащ се по слепоочието на Едуард. До стола му беше опрян бастун.
– Много мило, че дойдохте да се видите с нас – каза сър Колин, когато всички седнаха. – Желаете ли нещо за пиене?
Страйк и Робин отклониха предложението, а сър Колин прочисти леко гърло и заговори.
– Е… може би трябва да започна, като кажа, че не съм сигурен дали изобщо сте в състояние да ни помогнете. Както споменах по телефона, вече се опитахме да използваме частни детективи и не мина добре. Дори май влоши нещата. Вие обаче ми бяхте горещо препоръчани от семейство Чизуел, които познавам от дълги години. Изи ме увери, че ако не се чувствате способни да помогнете, ще ми го кажете веднага. Приех това като висока оценка за вас.
– Със сигурност не поемаме случаи, които смятаме за безнадеждни – потвърди Страйк.
– В такъв случай – каза сър Колин и събра пръсти – ще опиша ситуацията в общи линии, а вие ще ми съобщите експертното си мнение. Да, моля, не възразявам – отговори той на незададения въпрос на Страйк, когато детективът понечи да извади бележник.
Дори да не бе знаел предишната професия на сър Колин, Страйк би отгатнал, че той е човек, обигран в представянето на информация организирано и сбито, така че просто приготви писалката си.
– Мисля, че е най-добре да започна с Уил – каза държавният служител. – Той е най-малкото ни дете и появата му беше… не бих я нарекъл нежелана, но неочаквана. Сали беше на четиресет и четири, когато забременя, и известно време не си давахме сметка, че се е случило. Веднъж щом преодоляхме шока, бяхме възхитени.
– Аз и Джеймс не бяхме – намеси се Едуард. – На никого не му е драго да си мисли, че четиресет и няколко годишните му родители вършат това, когато никой не гледа.
Сър Колин се усмихна.
– Добре, нека кажа, че шокът бе всеобщ – резюмира той. – Но всички треперехме над Уил, когато се появи. Беше прелестно момченце. Уил винаги е бил много умничък, но като стана шест-седемгодишен, започнахме да се тревожим, че нещо не е съвсем наред. Ентусиазмът му по отношение на разни обекти бе пламенен, почти можеше да бъде наречен обсебеност, и много мразеше да се нарушава рутината му. Неща, които други деца приемат в крачка, него го разстройваха дълбоко. Не обичаше големи групи. На детски партита го откривахме на горния етаж да си чете кротко или да си играе сам. Малко се тревожехме за него, тъй че го заведохме на психолог и той бе диагностициран в периферията на спектъра на аутизма. Казано ни беше, че не е нищо драматично, нищо сериозно. Психологът ни осведоми също така, че Уил е с много висок коефициент на интелигентност. Това не беше изненада, способността му да обработва информация и паметта му бяха изключителни, в четенето бе надскочил с пет години възрастта си. Разказвам ви всичко това – продължи сър Колин, – защото вярвам, че тази конкретна комбинация при Уил от способности и странности обяснява поне отчасти как са успели да го привлекат от УХЦ. Имаше инцидент преди това, който силно ни обезпокои и който би трябвало да е предупреждение за нас.
Когато Уил беше на четиринайсет, се сближи с едни момчета в училище, които му казали, че са радикални социалисти и замислят нещо като генерална война срещу авторитетите. Уил бе доста податлив на влияние от страна на хора, които даваха вид, че го харесват, защото никога дотогава не бе имал много близки приятели. Прие тяхната философия за тотално преобръщане на установения ред и започна да чете всевъзможни социалистически теории. Едва когато го убедиха да подпали параклиса, осъзнахме какво става. Беше на крачка от изключването и само закъснялото признание на съученичка го спаси. Тя знаеше, че тези момчета от дълго време са поднасяли Уил ей така, за да става весело и да видят докъде могат да го убедят да стигне.