След тази случка със Сали седнахме на дълъг разговор с него – продължи сър Колин. – Стана ни ясно, че Уил не умее да долавя двуличието у хората. Виждаше нещата само в черно и бяло и очакваше и всички околни да са праволинейни като него, а това се е оказало неустоимо изкушение за момчетата, подтикнали го към палеж.
Но като се остави настрана този инцидент, Уил никога не се забъркваше в неприятности и колкото повече растеше, по-лесно му ставаше да се сприятелява. Характерно за него, накупи книги, за да изучава аутизма, и можеше да бъде много забавен на тази тема. Когато стигна до последния клас в гимназията, със Сали бяхме убедени, че ще се справя превъзходно в университета. Вече бе доказал, че може да си създава добри приятелства, а оценките му бяха все отлични.
Сър Колин отпи от кафето си. Страйк, на когото му хареса как държавният чиновник поднася информацията, не го прекъсна с въпроси, а го изчака да продължи.
– И тогава – заговори отново сър Колин, като остави чашата си настрани, – три месеца преди да дойде време Уил да замине за Дъръм, Ед попадна в тежка автомобилна катастрофа.
– Спирачките на един камион бяха отказали – обясни Ед, – мина на червено и се блъсна право в моята кола.
– Господи – промълви Робин. – И вие сте били…
– Беше в кома в продължение на пет дни – осведоми ги сър Колин – и после отново трябваше да се учи да ходи. Както можете да си представите, цялото ни внимание със Сали беше насочено към Ед. Сали буквално живееше в болницата. Обвинявам себе си за случилото се след това – поклати глава сър Колин. И двамата му синове понечиха да протестират, но той отсече: – Не, оставете ме да си го кажа. Уил замина в университета и аз не го проверявах толкова често, колкото беше редно. Трябваше да задавам повече въпроси, да не приемам нещата на доверие. Той споменаваше хора, с които сядал на питие, каза ми, че се включил в няколко дружества, учението не му създаваше проблеми… и ето на, че изведнъж изчезна. Просто си стегнал багажа и се махнал. Курсовият му ръководител ни извести и бяхме извънредно разтревожени. Отидох лично в университета, разговарях с някои от приятелите му, които ми казаха, че бил на беседа на УХЦ, проведена в университета, където се заприказвал с членове на Църквата. Те му дали литература за четене и го поканили да присъства на служба, което той направил. Веднага след това се върнал в общежитието, събрал си всичко от стаята и заминал. Оттогава никой не го беше виждал.
Влязохме в дирите му чрез храма на Рупърт Корт и установихме, че е в Чапман Фарм в Норфък. Именно там е възникнала УХЦ и това все още е най-големият им център за индоктриниране. На членовете не са позволени мобилни телефони, така че единственият начин да се свържем с Уил беше да му пишем и ние това и направихме. Накрая под заплаха с полиция успяхме да принудим Църквата да ни позволи среща с Уил в техния Централен храм на Рупърт Корт.
Тази среща мина извънредно зле. Сякаш говорехме с непознат. Уил изобщо не приличаше на себе си. Всичко, което казвахме, посрещаше с насадени готови фрази и жаргон, за които сега знам, че са типични за стандартите на УХЦ. Отказа ни категорично да напусне Църквата и да се върне към учението си. Изпуснах си нервите, което беше голяма грешка, защото дадох възможност на Църквата да ме представи като враг. Трябваше да следвам примера на Сали: просто да излеем обичта си и да покажем, че не се опитваме да го контролираме или подведем, както говореха за нас принципалите на Църквата.
Ако бях оставил Сали да води нещата, можехме да имаме шанс да го измъкнем, но аз бях гневен – гневен, че съсипва академичната си кариера, че причинява толкова тревоги в момент, когато още не знаехме дали Ед няма да остане прикован към инвалидна количка до края на живота си.
– През коя година беше това? – попита Страйк.
– През 2012-а – отговори сър Колин.
– Значи той е там вече близо четири години?
– Точно така.
– И сте го видели само веднъж, откакто се е присъединил към тях?
– Веднъж лице в лице, иначе на снимки, направени от агенцията на Патерсън. Ед го е виждал обаче.
– Не говорихме – поясни Ед. – Опитах се да се приближа към него на Уордър Стрийт, а той се обърна и хукна обратно в храма на Рупърт Корт. След това няколко пъти обикалях из района и съм го зървал от разстояние с кутията му за събиране на помощи. Изглежда болен. Много е изкльощавял. Той е най-високият сред нас, а е с двайсетина килограма под нормата.
– Очевидно в Чапман Фарм ги подлагат на хронично недохранване – каза сър Колин. – Много често постят. Узнах много за вътрешните правила в Църквата от един младеж на име Кевин Пърбрайт, бивш техен член. Кевин е израснал в Църквата. Бил е там от тригодишна възраст.