– Да – обади се Джеймс, който през последните няколко минути бе създавал впечатление на човек, едва сдържащ езика си. – Той поне е имал извинение.
Настъпи заредено с напрежение мълчание.
– Съжалявам – каза Джеймс, макар да не даваше вид да е така, но после, очевидно неспособен да премълчи, изрече ядосано: – Вижте, Уил може да е бил идиот да вярва, че като подпали училищния параклис, ще реши въпроса с бедността в света, но това вече… Да избере да се присъедини към секта тъкмо когато чакаме да научим дали Ед няма да остане пълен инвалид за цял живот?
– Уил не разсъждава по този начин – обади се Ед.
– Не, защото е егоцентрично и мономаниакално малко лайно – отсече разпалено Джеймс. – Съвършено наясно е какво прави и е имал много възможности да престане да го прави. Не го мислете за някакъв невинен малоумник – изстреля той към Страйк и Робин. – Уил умее да бъде много високомерен към всеки, който не е умен като него, да можехте само да го чуете в спор.
– Джеймс – изрече тихо Ед, но брат му го игнорира.
– Майка ми умря навръх Нова година. Едно от последните ѝ съзнателни действия беше да напише писмо на Уил и да го умолява да го види още веднъж. Нищо. Никакъв отговор. Остави я да умре в неистова тревога за него, отчаяна да го види, че и на погребението не се появи. Такъв беше неговият избор и аз няма никога да му простя за него. Никога! Ето, казах го – отсече Джеймс и плесна с длани бедрата си, после се изправи. – Съжалявам, не ми е по силите – добави и преди някой друг да е успял да проговори, напусна залата.
– Очаквах това да се случи – промърмори Ед.
– Много моля да ни извините – изрече сър Колин със сълзи в очите.
– За нас не се тревожете, виждали сме далеч по-лошо – каза Страйк.
Сър Колин отново прочисти гърло и заговори с леко треперещ глас:
– Последните свързани думи на Сали бяха молба към мен да измъкна Уил… Простете – добави, когато под бифокалните му очила се изтърколиха сълзи и той заопипва джобовете си за носна кърпа.
Ед с усилие се премести на стола до баща си. Докато заобикаляше масата, Страйк забеляза изявеното му куцане.
– Хайде, татко, успокой се – каза той и постави ръка върху рамото на сър Колин.
– Обикновено не се държим така на обществено място – обърна се бащата към Страйк и Робин, като се опитваше да се усмихне, докато бършеше очите си. – Просто това със Сали… случи се толкова… толкова неотдавна…
Робин си каза, че тъкмо този момент бе крайно неподходящ за появата на служител, който им предложи обяд.
– Да, добра идея – изрече с предрезгавял глас сър Колин. – Да ядем.
През времето, когато бяха донесени менютата и храната бе поръчана, сър Колин бе успял да възвърне самообладание. След като келнерът се отдалечи, той каза:
– То се знае, Джеймс е прав до известна степен. Уил има невероятен интелект и е непобедим при дебати. Просто се опитвам да обясня, че могъщият му ум е съчетан с тревожеща наивност. Той е изцяло добронамерен, искрено иска да превърне света в по-добро място, но също така е привързан към категоричността и правила, за които да се залови. Преди да открие пророците от УХЦ, беше заплеснат по социализма, още по-преди беше много досаден младши скаут за водачите, тъй като не обичаше шумни игри, и също толкова досаден за нас с вечното му дебатиране дали ще е за добро да свърши нещо, което сме му поръчали, или трябва сам да си измисли дейности, които да се квалифицират като благородни. Ала най-големият проблем на Уил е – продължи сър Колин, – че той не съзира злото. За него то е теоретично, безлика сила в света, която трябва да бъде заличена. Абсолютно сляп е за него, когато го види отблизо.
– А вие смятате, че УХЦ е зло, така ли?
– О, да, господин Страйк – отвърна тихо сър Колин. – Боя се, че така смятам.
– Опитвахте ли се да го посетите? Да уредите друга среща?
– Да, но той отказа. В Чапман Фарм са допускани само членове на Църквата и когато с Ед се опитахме да влезем на служба в храма на Рупърт Корт, за да говорим с Уил, не ни пуснаха. Това е регистрирана религиозна сграда, така че имат юридическо право да спират входа на посетители. От факта, че ни бе забранен достъп до Църквата, заключихме, че те имат снимки на членовете на семейството на Уил и са инструктирали служителите си да не ги допускат вътре. Както ви казах по телефона, точно така оплескаха нещата от агенция „Патерсън“. Не само не откриха никаква информация, която да ми помогне да измъкна Уил, а още повече настроиха Църквата срещу семейството.