– Значи Уил все още е в Чапман Фарм?
– Доколкото знаем, да. Понякога излиза да набира помощи в Норич и Лондон. Случва се да нощува на Рупърт Корт, но иначе е във фермата. Кевин ми каза, че членове, които не прогресират до семинари и молитвени събрания, обикновено остават в центровете за индоктриниране – или духовни убежища, както ги нарича Църквата. Очевидно в Чапман Фарм се упражнява много изнурителен труд.
– Как се запознахте с този… – Страйк се консултира със записките си – …Кевин Пърбрайт?
– Свързах се с него чрез блога му за УХЦ – отговори сър Колин.
– Той би ли склонил да разговаря с нас?
– Сигурен съм, че би – отвърна още по-тихо сър Колин. – Само че е мъртъв. Беше застрелян през август миналата година.
– Застрелян? – повториха Страйк и Робин едновременно.
– Да. С един куршум в главата у дома, в апартамента му в Канинг Таун. Не е било самоубийство – изпревари сър Колин въпроса на Страйк. – На мястото не е открито оръжие. Патерсън говори със свой контакт в полицията. Там смятат, че е убийство, свързано с наркотици. Очевидно Кевин е бил дилър.
– Вие знаехте ли го?
– Не, но нямаше как да го знам. Според мен горкият искаше да ме впечатли – каза тъжно сър Колин. – Стремеше се да изглежда по-уравновесен, отколкото беше в действителност. Нямаше си никого друг, защото останалите от семейството му още са в УХЦ. Никога не съм бил в апартамента му и чак към края той ми призна колко скъпо му струва всичко това – да пише за случилото се и да събере спомените си за книга относно УХЦ. Би трябвало да си дам сметка, да му предложа някакъв съвет. Не биваше да забравям, че той е едно увредено човешко създание, а аз го третирах като оръжие срещу Църквата.
Не го чух цял месец, преди да бъде застрелян. Обявиха заболяването на Сали за нелечимо и с терминален изход и аз бях отхвърлил Кевин като нестабилен и безполезен. Не го казвам на фона на желанието ми да измъкна Уил от Църквата, имам предвид, че вредеше на себе си. Направи сцена при подписването на книгата на Джайлс Хармън, руга и крещя. Постоянно се опитвах да му внуша, че подобна тактика ще се обърне срещу него, но той беше много гневен, много озлобен.
– Вие мислите ли, че убийството му е свързано с наркотици?
Ед погледна изкосо баща си, който се поколеба, преди да отговори:
– Бях в много уязвимо състояние, когато чух, че е бил прострелян и… ако трябва да съм честен, първата ми мисъл беше за УХЦ.
– Но сте променили мнението си.
– Промених го, да. На тях не им трябват оръжия, имат си скъпоплатени адвокати. Експерти са в неутрализирането на критиките: чрез статии от симпатизиращи журналисти, знаменитости, правещи си реклама… Кевин беше твърде дребна риба, дори да бе успял да завърши книгата си. Вече го бяха принудили да оттегли всяко сериозно твърдение, което правеше в блога си, и го бяха обвинили в тормоз.
– Що за тормоз?
– Сексуален – отговори сър Колин. – Твърдяха, че подлагал на сексуален тормоз сестрите си. Според писмо, което Кевин получи от Съвета на принципалите, двете момичета дали доста подробно описание на онова, което е вършил с тях. Естествено, наясно съм, че сексуалният тормоз е ендемичен. Една от благотворителните фондации, за които работя, оказва подкрепа на потърпевши, така че добре познавам статистиката и не се заблуждавам: много на вид очарователни хора вършат ужасни неща зад затворени врати. Очевидно не мога да отхвърля вероятността Кевин наистина да е подлагал на сексуални посегателства тези момичета, но човек би помислил, че ако Църквата наистина го смята за виновен, би трябвало да се обърне към полицията, не да пише на Кевин заплашително писмо. В крайна сметка вярвам, че това е бил поредният опит за сплашване и предвид какво ми е разказвал Кевин за вътрешните порядки в Църквата, според мен е напълно възможно сестрите му да са били принудени да подпишат тези показания… Исках да отида на погребението на Кевин – изрече тъжно сър Колин, – но не беше възможно. Направих запитвания: майка му, която все още е в Църквата, бе решила да го погребе в Чапман Фарм. Трябва да призная, че това силно ме смути… Кевин толкова упорито се бе борил да се махне оттам…
Храната им пристигна. Страйк, който си беше поръчал костур вместо любимата си пържола, попита:
– Може ли да се предприемат някакви законни действия по отношение на Уил?
– Повярвайте ми, опитах – каза сър Колин, като взе ножа и вилицата си. – Уил има доверителен фонд, оставен му от бащата на Сали. Вече е извадил половината пари от него и ги е дал на УХЦ. Исках да бъде подложен на експертиза от психиатър, но когато от Църквата узнаха за това, веднага уредиха да мине през техен човек, който обяви Уил за съвършено здрав психически. Вече е пълнолетен, обявен е за вменяем. Ситуацията е непробиваема. Опитах се да събудя интерес у политическите си контакти към Църквата и начина, по който оперира, но всеки се бои да се наеме с това предвид колко знаменитости има сред последователите ѝ и колко широко се прокламира благотворителната ѝ дейност. Има един член на парламента, либерал-демократ, за когото силно подозирам, че е член. Агитира за тях в парламента и става много агресивен към всеки, който ги критикува. Опитах се да убедя някои от контактите ми в пресата да направят задълбочено експозе, но те също се опасяват да не бъдат съдени. Никой не иска да докосне тази тема.