– Здравата си мислила над това – подсмихна се Страйк.
– Естествено, нали искам задачата.
– Защо? – поинтересува се Страйк. – Защо я искаш толкова много?
– Винаги съм проявявала интерес към темата за контрол над съзнанието. Докоснах се до нея по време на следването си.
Робин беше учила психология, преди да напусне университета. Недовършеното висше образование беше една прилика между нея и Страйк.
– Ами хубаво, всичко това звучи добре. Изработи пълна легенда и можем да преработим графика, та сутрин в съботите да си свободна за храма.
– Единственият проблем са дрехите – посочи Робин. – Моите дрехи не създават впечатление за охолство.
– Винаги изглеждаш чудесно – увери я Страйк.
– Благодаря ти – отвърна Робин и леко се изчерви, – но ако трябва да убедя УХЦ, че имам много пари, с вещи от този род няма да се получи – посочи тя чантата си за през рамо, която беше на шест години. – Вероятно бих могла да наема няколко дизайнерски тоалета и чанти. Не съм пробвала, но знам, че се прави.
– Може и да успея да ти помогна с това – заяви неочаквано Страйк. – Можеш да заемаш неща от Пру.
– От кого?
– От сестра ми Прудънс – поясни Страйк. – Психотерапевта.
– О – промълви заинтригувана Робин.
Тя се бе срещала само с двама от осемте братя и сестри по майка или по баща на Страйк, и то за кратко. Семейството му беше, меко казано, сложно. Страйк бе незаконороден син на рокендрол звезда и беше срещал баща си едва два пъти, а покойната му майка бе описвана в пресата като запалена поклонничка на рокгрупи. Робин знаеше, че преди няколко месеца Страйк се бе съгласил да се срещне за пръв път със сестра си по баща Прудънс, но нямаше представа как са успели да се сближат дотолкова, че той да заема от нея скъпи тоалети за съдружничката си.
– Мисля, че сте горе-долу с еднакъв… – Страйк направи неопределен жест, вместо да каже „размер“. – Ще я попитам. Може да се наложи да се отбиеш у тях, за да ги пробваш.
– Няма проблем – малко притеснено отвърна Робин. – Би било чудесно, стига Прудънс да не възразява да услужва с лични вещи на напълно непозната.
– Не си напълно непозната, разправил съм ѝ всичко за теб – осведоми я Страйк.
– Значи… между вас с Прудънс нещата вървят добре? – попита Робин.
– Да – кимна Страйк и отново отпи от бирата си. – Харесвам я много повече от всички останали деца на баща ми. Те безспорно са ниска летва.
– Ти харесваш Ал – изтъкна Робин.
– Горе-долу. Още ми е сърдит, че не присъствах на онова проклето парти в чест на Рокъби. Къде отиваш оттук?
– Ще поема смяната от Дев в Бекслихийт – отвърна Робин, като провери часа на телефона си. – Всъщност вече трябва да тръгвам. Ами ти?
– Имам свободен следобед. Ще сканирам тези материали в офиса и ще ти ги пратя по имейл – каза Страйк и посочи картонената папка с документи, дадена на Робин от сър Колин Еденсор.
– Чудесно – кимна Робин. – До утре тогава.
6
Шестица на четвърта позиция:
Статична ситуация.
Няма обвинения, няма и похвали.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин прекара шестминутното вървене пеша от „Златния лъв“ до метростанция „Грийн Парк“, като вършеше точно това, което решително си беше забранявала през последните осем месеца: да мисли за Корморан Страйк в друг контекст освен като колега и приятел.
Дълго отлаганото осъзнаване, че е влюбена в съдружника си, бе връхлетяло Робин Елакот предишната година, когато установи, че той има интимна връзка, грижливо крита от нея. В този момент Робин прецени, че единственото, което трябва да направи, беше да го разлюби и тъкмо в духа на това решение няколко седмици по-късно прие първата среща с Райън Мърфи.
Оттогава вършеше всичко по силите си да държи вратата пред чувствата си към Страйк здраво залостена с надежда любовта да повехне и умре, след като е оставена необгрижвана. На практика това означаваше решително да отклонява мислите си от него, когато беше сама, и никога да не прави сравнение между него и Мърфи – тема, която Илза бе подхванала в деня на кръщенето. Когато въпреки цялото ѝ старание понякога се натрапваха неканени спомени – прегръдката от Страйк в деня на сватбата ѝ, опасният момент на опиянение пред бара на „Риц“ на трийсетия ѝ рожден ден, когато той беше понечил да я целуне, – тя си напомняше, че съдружника ѝ напълно го устройваше ергенският живот, разнообразяван с по някоя и друга връзка с жена (обикновено красавица) от време на време. Беше на четиресет и една години, никога не се беше женил, доброволно живееше сам в спартанска мансарда над офиса и имаше дълбоко вкоренена тенденция да издига бариери пред интимност. Част от резервираността му се бе смекчила по отношение на Робин, но тя не забрави колко бързо се бе върнала след инцидента пред „Риц“. Накратко, Робин стигна до заключението, че каквото и да бе искала някога тя, Страйк въобще не го бе искал в нито един момент.