Не знам кога за пръв път е чула Джонатан Уейс да говори, но знам, че се е влюбила в него. Куп жени в УХЦ са луди по Уейс. Тъй или иначе, тя стегна багажа ни, изнесохме се от къщата, дадена ни от общината, и се преместихме в Чапман Фарм. (Това се наложи да го сглобя от разказваното по-късно от сестрите ми, защото нямам спомен за живота ни преди УХЦ.)
След това нямахме къде другаде да идем, имахме подслон единствено в УХЦ. Това всъщност е често явление. Хората влагат всичко в Църквата като доказателство за своята посветеност на новия им живот. Някои членове дори продават къщите си и даряват всичките получени пари на Църквата.
Чапман Фарм е мястото, където е основана УХЦ. Петимата пророци са погребани там и тъй като е в дълбоката провинция, далеч от големия град, там се пращат членовете за реиндоктриниране, ако имат нужда от такова. Има и други центрове, по-голямата ми сестра Бека прекара три години в един в Бирмингам (тя е на висок пост в Църквата сега), а на Емили беше позволено да излиза да събира помощи, но Луиз и аз никога не напускахме фермата.
УХЦ учи, че нормалните семейни отношения или моногамните сексуални връзки са форма на материално притежание. Ако си добър човек, духом си обвързан с всички в Църквата и ги обичаш еднакво. Луиз се мъчеше да се придържа към това, когато бяхме там, но и тримата винаги знаехме, че тя е нашата истинска майка. Обучението на повечето от децата се състоеше в четене на трактати на УХЦ и наизустяването им, но Луиз тайно преподаваше на мен, Бека и Емили неща като таблицата за умножение, докато чистехме кокошарника.
Като бях съвсем малък, буквално смятах Джонатан Уейс за мой баща. Всички го наричахме Папа Джей и аз знаех за семейните връзки, защото се появяваха в Библията и други религиозни книги, които изучавахме. Постепенно осъзнах, че нямам родствена връзка с Папа Джей. Объркващо беше за малко дете, но се налагаше просто да приемам нещата, защото всички други го правеха.
Мадзу Уейс, съпругата на Папа Джей, беше отраснала в Чапман Фарм. Била е там по времето на комуната Ейлмъртън…
Страйк спря да чете и се втренчи в последната фраза.
По времето на комуната Ейлмъртън.
На комуната Ейлмъртън.
Комуната Ейлмъртън.
Порутените хамбари, децата, оставени на произвола да правят каквото си щат, братята Краудър, крачещи из двора, странната кръгла кула, стърчаща самотна на хоризонта като гигантска шахматна фигура – видя всичко това отново в съзнанието си. Дрогираната му майка се опитваше да плете венчета от маргаритки за момиченцата; нощи, прекарани в разнебитени помещения без ключалки на вратите; постоянното усещане, че всичко е извън контрол, детинският инстинкт, че нещо не е наред, че наблизо дебне неопределима и невидима опасност.
До този момент Страйк не бе имал представа, че Чапман Фарм е същото онова място: наричаше се Форджман Фарм, когато той бе живял там с разнородна смесица от семейства, обработващи земята, настанени в няколко запуснати постройки и извършващи дейности под командата на братята Краудър. Макар да нямаше и намек за религия в комуната Ейлмъртън, ненавистта на Страйк към сектите извираше директно от шестте месеца престой във Форджман Фарм, които бяха най-нещастният период в цялото му нестабилно и фрагментирано детство. Комуната бе доминирана от властния по-голям брат Краудър, висок и слаб мъж със заоблени рамене, мазна коса, дълги черни бакенбарди и увиснали надолу мустаци. Страйк още съумяваше да види екстаза на лицето на майка си, докато Малкълм Краудър държеше лекции на групата край запаления огън на тема радикалните му схващания и личностни философии. Помнеше също неизличимата си неприязън към този човек, стигаща до физическо отвращение.
Когато полицията щурмува фермата, Леда вече бе извела семейството си оттам. Шест месеца бе най-дългият срок, през който можеше да издържи на едно място. След като вече бяха в Лондон и тя четеше във вестника за полицейската акция, отказа да повярва, че комуната не е преследвана заради техния пацифизъм, мека дрога и много земната им философия. Много дълго време настояваше, че братята Краудър няма как да са вършили нещата, за които в крайна сметка бяха осъдени, не на последно място, защото собствените ѝ деца ѝ бяха казали, че са се отървали невредими. Едва след като прочете репортажи от процеса, Леда неохотно трябваше да приеме, че просто са извадили късмет. Нейната пасторална идилия се бе оказала гнездо на педофилия. Типично за нея, тя небрежно отписа целия епизод като аномалия и продължи хаотичния си начин на живот, което означаваше, че когато дъщеря ѝ и синът ѝ не бяха тръсвани на чичо им и леля им в Корнуол, скитаха непрестанно и попадаха, водени от нейния избор, в опасни места за живеене и съмнителни ситуации.