Знаех какво е изнасилване, защото ни учеха, че това е един от най-ужасните грехове, вършени в материалистичния свят. Вътре в Църквата хората правеха секс с всеки, който иска, като начин да се засили духовната връзка. Учени бяхме, че изнасилването е нещо съвсем друго, тежка форма на материално притежание.
Не мога да ти опиша дори какво предизвика у мен узнаването, че Диърдри е обвинила Папа Джей в изнасилване. Ето колко индоктриниран бях: предпочитах да остана вързан за онова дърво цяла седмица само и само да не бях чул каквото чух. Отгледан бях да приемам Джонатан Уейс като най-близкото подобие до Бог на Земята. Църквата учи, че допускането на лоши мисли за нашия водач означава, че у теб работи Противникът, за да съживи фалшивата ти същност, така че опитвах да прибегна там, в тъмното, до една от преподадените техники да прогонваш лоши мисли, но пак не можех да забравя онова, което бях чул за Папа Джей.
Оттогава нататък ставах само все по-объркан. Не можех да споделя с никого какво бях чул най-малкото защото, ако Мадзу чуеше какви истории разпространявам, бог знае какво щеше да ме накара да си причиня. Опитвах се да потискам лошите мисли и съмненията си, но пукнатината във вярата ми се разширяваше все повече. Започнах да забелязвам лицемерието, контрола, непоследователностите в учението. Проповядваха обич и доброта, а бяха безпощадни към хора за неща, които не им бе по силите да преодолеят. Така например Лин, дъщеричката на Диърдри, започна да заеква още като съвсем малка. Мадзу постоянно я имитираше присмехулно. Казваше, че Лин може да престане, ако иска, просто трябва да се моли по-усърдно.
По това време най-голямата ми сестра Бека беше на съвсем различен режим от нас, като обикаляше страната с Уейс и помагаше за воденето на семинари и курсове по себеосъзнаване. Другата ми сестра Емили силно завиждаше на Бека. Понякога и тя бе включвана в разни мисии, но не така често като Бека.
И двете гледаха отвисоко на мен и Луиз, тъй като бяхме от безнадеждните, дето ставаха само за работа във фермата.
През юношеството си страдах от много тежко акне. Когато членове на УХЦ имат публични изяви, очаква се да бъдат в идеална форма и привлекателни, но Лин, Луиз и аз не бяхме пускани дори да събираме помощи на улицата, защото не се вписвахме в образа на Църквата – аз с моето акне, Лин със заекването и` . Луиз побеля рано и изглежда по-стара, отколкото е, вероятно от непрекъснатата работа на открито.
Онова, което следва, е трудно за писане. Сега знам, че съм започнал да планирам напускането си на Църквата, като съм бил на двайсет и три, но тъй като вътре не се празнуваха рождени дни, едва като излязох и открих свидетелството си за раждане, изобщо разбрах на коя дата съм роден.
Отне ми година наистина да се махна донякъде защото ми бе нужно да набера кураж. Не мога да изразя достатъчно колко силно ти втълпява Църквата, че няма как да оцелееш навън, че непременно ще полудееш и ще се самоубиеш, защото материалистичният свят е толкова корумпиран и жесток. Но основното, което ме задържаше, беше, че исках Луиз да дойде с мен. Тя имаше някакъв проблем със ставите. Преди да напусна Църквата, не бях чувал за артрит, но мисля, че от това трябва да страдаше. Ставите и` бяха подути и през повечето време я мъчеха болки. Разбира се, на нея и` бе казано, че това е знак за душевна нечистота.
Един ден, когато и двамата ни пратиха заедно да се заемем с животните, започнах да споделям с нея своите съмнения. Тя буквално се разтрепери и ми поръча да ида в храма и да се моля за прошка. После подхвана напеви, та да блокира думите ми. Нищо, което казах, не достигна до нея. Накрая тя просто избяга от мен.
Бях ужасен, че ще ме издаде на принципалите как имам съмнения, и знаех, че трябва да си тръгна веднага, така че пропълзях през оградата в ранните часове на следващата сутрин, след като откраднах пари от една от кутиите за помощи. Изпитвах реален страх, че ще падна мъртъв, когато се озовах сам отвън на тъмния път, сигурен бях, че Удавената пророчица ще се покаже измежду дърветата и ще ме погне.
Все се надявах Луиз да ме последва, исках да мисля, че заминаването ми ще я пробуди, но вече минаха близо четири години, а тя още е вътре.
Прощавай, получи се много дълго, но това е цялата история.
Кевин
Първият имейл свършваше тук. Страйк взе втория и след като се подкрепи с още бира, продължи да чете.
Драги Колин,