– Предпочитам да ми платиш в натура – каза му Страйк.
– Знаех си, че не си избрал случайно това заведение – въздъхна Уордъл.
– Нека пристигне поръчката и ще ти обясня.
След като приключиха с ордьоврите, Страйк помоли за услугата, заради която беше дошъл: съдействието на Уордъл за достъп до регистрите на преброяването, какъвто широката общественост нямаше.
– Защо е този интерес към Чапман Фарм?
– Там е централата на Универсалната хуманитарна църква.
– О, за това място говориш значи – каза Уордъл. – Ейприл отиде на едно от техните събирания преди няколко години. Нейна приятелка от курса по йога проявявала интерес и я заведе със себе си. Приятелката в крайна сметка се присъедини към тях. Но Ейприл отиде само този единствен път.
Уордъл задъвка и преглътна, преди да добави:
– Малко странно се държеше по този повод след това. Аз бях силно критичен, което на нея не ѝ хареса, но се държах така само защото не понасях глупостите на жената, която я заведе там. Увличаше се по кристали, медитация и разни подобни щуротии. Познат ти е този тип хора.
Страйк, който добре помнеше как Леда от време на време изпадаше във фаза да реди напеви, седнала по турски пред нефритен Буда, потвърди, че му е познат, и попита:
– Значи все пак Ейприл е била на мнение, че има нещо в това?
– Според мен беше настроена дефанзивно, защото знаеше колко ми ходят по нервите нейните приятелки от курса по йога. Е, вероятно нямаше нужда да съм чак толкова гаден – призна Уордъл и мрачно задъвка. – Та кои регистри искаш?
– Всичко от деветдесет и първа година нататък.
– Да му се не види, Страйк.
– Опитвам се да издиря бивши членове.
Уордъл повдигна вежди.
– Не е зле да се пазиш.
– Тоест?
– Имат репутация, че не прощават на хора, които се опитват да ги дискредитират.
– И аз така съм чувал.
– И каква причина да посоча пред службата по преброяване? Те не дават лесно информация.
– Дотук знам за агресивно упражняван контрол, физически наказания, едно предполагаемо изнасилване и доста много тормоз над деца.
– Мили боже. Защо не прибавиш убийство, че картинката да е пълна?
– Дай ми време. Само от два дни работя по случая. А като стана дума, тази стрелба по Пърбрайт…
– Същото оръжие е използвано при две предишни нападения, свързани с наркотици. Не съм работил аз по случая и никога не бях чувал за този човек, преди ти да ми позвъниш, но прегледах материалите – каза Уордъл и посочи с брадичка папката. – Нещата изглеждат съвсем ясни. Трябва никак да не е бил наред с главата, ако се съди по състоянието на стаята му. Само погледни най-горната снимка.
Страйк бутна настрани опразнената си чиния, отвори папката и извади снимката.
– Олеле.
– Да, като нищо може и лайна да има в този хаос.
На снимките се виждаше малка мръсна стая, в която навсякъде се въргаляха дрехи и боклуци. По средата на пода лежеше трупът на Пърбрайт в полиетиленов чувал. Някой – Страйк предположи, че е Пърбрайт – беше надраскал думи по целите стени.
– Добър пример за наркомански декор – отбеляза Уордъл, когато келнерът се върна да прибере чиниите им.
– Откраднато ли е нещо? Предполагало се е, че той пише книга за УХЦ.
– Ами изглежда, че май я е писал по стените – отвърна Уордъл. – Стаята е точно каквато я е заварил хазаинът. Намерили торбичка с хашиш и пачка двайсетачки на дъното на гардероба.
– И смятат, че е убит заради торбичка хашиш?
– Просто може би само това са оставили. Нищо чудно да е откраднал от погрешния човек или да е ядосал погрешния бандит.
– Къде е това място?
– В Канинг Таун.
– Отпечатъци?
– Само на Пърбрайт.
– Имат ли представа как е влязъл и излязъл убиецът?
– Според нас е използвал шперц, за да отвори външната врата.
– Много предвидливо – подхвърли Страйк, извади бележник и започна да пише.
– Да, сръчно е подходено. Един човек на същия етаж твърди как чул Пърбрайт да разговаря с някого, преди да го пусне да влезе. Сигурно си е мислел, че е напът да осъществи продажба. Съседите чули глухо тупване и музиката у Пърбрайт спряла. Убиецът трябва да е използвал заглушител, иначе по цялата улица биха чули изстрела, но все пак е вероятно близките съседи да са го чули, защото вътрешните разделящи стени в сградата са от шперплат. Спирането на музиката също се обяснява с това, защото куршумът е пронизал Пърбрайт и е раздробил старото радио, което виждаш тук на парчета.
Страйк отново огледа внимателно снимката на стаята на Пърбрайт. Радиото лежеше натрошено върху много малко бюро в ъгъла. Зад него в контакта бяха включени два кабела.