не носи вина.
Не се оплаквай заради тази истина,
а се радвай на добрия си късмет, който още имаш.
„Идзин“, или „Книга на промените“
134
Злото може да бъде държано зад бариера, но не и да бъде
изтръгнато окончателно. То винаги се връща.
Такова убеждение може да предизвика меланхолия,
но не бива; трябва само да ни предпазва
от илюзии, когато ни сполети добър късмет.
„Идзин“, или „Книга на промените“
По дългата поляна, спускаща се към Темза, зад къщата на сър Колин Еденсор се бяха появили няколко обекта в ярки цветове след предишното посещение на Страйк и Робин. Имаше кола в червено и жълто, достатъчно широка, та малко дете да седне в нея и да я придвижва с крачета, миниатюрна футболна врата, надуваем басейн, декориран с тропически риби, и куп по-малки предмети, между които апарат на батерии за производство на сапунени мехури. Тъкмо последният бе привлякъл в момента възхитеното внимание на момиченцето с бялоруса коса, което вече отговаряше на името Сали вместо Цин, и на две тъмнокоси момченца приблизително на същата възраст. Радостните писъци и смехът им долитаха до кухнята, докато се мъчеха да уловят струята от мехури, излизащи от лилавата кутия на тревата.
Четирима възрастни наглеждаха децата, та да не се приближат прекалено до реката в основата на градината: Джеймс и Уил Еденсор, Кейт, съпругата на Джеймс, и Лин Дохърти. Вътре в кухнята, отправили погледи към групата на поляната, бяха сър Колин Еденсор, Страйк, Робин, Пат и съпругът ѝ Денис.
– Никога няма да мога да се отблагодаря на всеки от вас – за трети път каза сър Колин, като спря погледа си и на семейство Чонси, докато обхождаше с очи масата.
– Хубаво е да видим, че се погаждат – продума Пат с нейния баритон, като гледаше как прекръстената Цин гони балончетата.
– Какво стана, когато Джеймс и Уил се видяха за пръв път? – попита Робин, която не искаше да изглежда прекалено любопитна, но имаше интерес към отговора.
– Ами Джеймс фуча и трещя – усмихна се сър Колин. – Заяви на Уил какво мисли за него по петнайсет различни начина. Колкото и странно да е, на Уил сякаш му дойде добре.
Робин не беше учудена. Уил Еденсор бе имал желание да изкупи греховете си и след като притежаваше гарантиран имунитет срещу съдебно преследване, а Удавената пророчица се бе оказала мираж, къде другаде би открил наказанието, за което жадуваше, освен при по-големия си брат?
– Съгласи се с всяка дума, изречена от Джеймс. Плака за майка си, каза, че по никакъв начин няма да успее да поправи стореното, че Джеймс има право да го мрази, че би разбрал, ако повече не иска да има нищо общо с него. С това си поведение бързо охлади разгорещения Джеймс – коментира сър Колин.
– И ще живеят тук, при вас, така ли? – попита Страйк.
– Да, поне докато не измислим подходящо жилище за Лин и малката Сали. При тази навалица от репортери за тях е най-добре да са тук.
– Тя ще има нужда от подкрепа – изграчи Пат. – Никога не е гледала дете сама. Не е водила домакинство. На шестнайсетгодишна възраст това си е голяма отговорност. Ако им намерите дом някъде близо до нашия, ще мога да ги наглеждам. Дъщеря ми и внучките много ще се радват да общуват с тях. Трябват ѝ други майки около нея да я научат на разните стратегии. Или просто да се оплакват едни на други от дечурлигата си. Ето това ѝ е нужно.
– Вие вече направихте толкова много, госпожо Чонси – каза сър Колин.
– И аз бях кажи-речи на нейната възраст, като родих първото си дете – без видима емоция заяви Пат. – Знам какво е. Във всеки случай много ги харесвам – добави и дръпна от електронната си цигара. – Много добре сте възпитали Уил. Има чудесни обноски.
– Да, свестен младеж е – обади се Денис. – Всички сме вършили глупости на младини, не е ли така?
Сър Колин отдели очи от групата на поляната и се обърна към Робин.
– Видях, че са открили още тела в Чапман Фарм.
– Според мен ще има да откриват нови и нови през следващите седмици – отвърна Робин.
– И не е регистрирана ничия смърт?
– Не, само тези на пророците.
– Естествено е, че не са искали съдебни лекари да влизат там, при положение че са отказвали на членовете на Църквата медицинска помощ – посочи Страйк. – Наш контакт в полицията ни каза, че дотук са изровили от полето три скелета на бебета, очевидно мъртвородени. Сигурно ще има и още. Църквата съществува на този терен от осемдесетте години.