Мърфи бе склонен да тържествува по повод сриването на Църквата, но на Робин ѝ бе трудно да ликува. Мърфи и Страйк все ѝ говореха как до дни обвиненията срещу нея в тормоз на дете ще отпаднат, но досега не бе получила такова известие. Страхът ѝ от съдебно преследване бе придружен от друг, още по-голям, че Църквата ще се преобразува и възстанови. Когато го сподели с Мърфи, той я обвини в прекален песимизъм, но сега, като гледаше Бека Пърбрайт да се усмихва по телевизията, непоклатима във вярата си в Пътя на лотоса, Робин само можеше да се надява, че светът ще наблюдава по-бдително и ще задава повече въпроси, когато се появи следващият петоъгълен храм върху свободен парцел.
– А какво става с двамата Уейс? – обърна се сър Колин към Страйк, докато децата по поляната продължаваха да гонят сапунени мехури.
– Ще го споделя конфиденциално – отвърна Страйк. – От ареста си насам Мадзу не е проговорила. Не е изрекла буквално нито дума. Според един от контактите ни в полицията не желаела да говори дори с адвоката си.
– Мислите ли, че се дължи на шок? – попита сър Колин.
– Силови игрички – отвърна Робин. – До последния си дъх ще продължи да се държи, сякаш е майката на Удавената пророчица.
– Но тя със сигурност вече знае…
– Според мен – каза Робин, – ако някога си позволи да приеме, че Дайю е била убита, а мъжът ѝ е знаел през цялото време и се е погрижил убийцата да бъде отстранена за собствената ѝ безопасност, това напълно ще я побърка.
– Абигейл призна ли вече? – обърна се сър Колин към Страйк.
– Не – отговори той. – Като баща си е, нагла до крайност, но гаджетата ѝ вече дадоха показания срещу нея. Сега, като осъзнават, че могат да бъдат обвинени като съучастници в опит за убийство, бързат да напуснат потъващия кораб. Между нас казано, един от колегите ѝ пожарникари я е видял да прибира пистолета и муниции за него, които намерила в опожарено наркоманско свърталище. Предположил, че ги взема, за да ги предаде в полицията. Естествено, налага му се да го съобщи, защото е женен и не иска да стане публично достояние, че и той е спял с нея. За момента Рийни отрича да знае нещо за брадва и прасета, но един от мъжкото спално помещение си спомня, че в онази нощ Рийни се е промъкнал там малко преди съмване. Бил по бельо, очевидно се е наложило да се отърве от окървавения си анцуг. После, като се събудил, обвинявал наред, че са му го задигнали. Мисля, че Абигейл ще бъде призната за виновна за убийството на Кевин Пърбрайт и за опит за убийство срещу мен и Робин, а също вярвам, че двамата с Рийни ще бъдат осъдени за убийството на Дайю.
– Абигейл трябва да има сериозно психическо разстройство – коментира състрадателният сър Колин. – Кой знае какво ужасно детство е имала.
– Много хора са имали ужасно детство и не душат малки деца – отсече неумолимо Страйк, а Денис и Пат закимаха в знак на съгласие.
Докато го казваше, Страйк си мислеше за Луси. Прекарал бе предишния ден със сестра си, придружи я за оглед до два дома за възрастни хора, та да изберат място, където да настанят чичо си. После седнаха в едно кафене и Страйк разправи на сестра си как Мадзу е направила опит да убие Робин в храма на Рупърт Корт.
– Тази зла мръсница! – ахна Луси ужасена.
– Да, но вече е в ареста, Луси – успокои я Страйк. – А бебето е върнато на майка му.
Страйк бе очаквал порой от сълзи, но за негова изненада Луси засия насреща му.
– Знам, че съм досадна с моите приказки, Стик – каза тя, – но стига да си щастлив, все едно дали си… сещаш се… женен и с деца. Вършиш такава прекрасна работа. Помагаш на хората. Помогна на мен, като пое случая и прати онази жена зад решетките. И онова, което каза за Леда… ти истински ми помогна, Стик.
Трогнат Страйк се пресегна и стисна ръката ѝ.
– Явно просто не си устроен да се задомиш и да останеш с една жена, но нищо – усмихна се Луси, този път малко насълзена. – Обещавам никога вече да не ти натяквам за това.
135
…ако човек е решен да запази ума си бистър,