от тази скръб ще произлезе добър късмет.
Защото тук имаме не мимолетно настроение
като при деветка на трета позиция,
а дълбока промяна в чувствата.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Седмица след като бяха посетили семейство Еденсор, Страйк с мъка на сърце, но с чувство за дълг прие да се срещне в местоработата ѝ с Амилия Крайтън, сестрата на Шарлот.
Питал се бе дали наистина честта го задължава да направи това. Случаят с УХЦ милостиво бе изместил Шарлот от съзнанието му, но вече бе приключен; сега, след като бурята, връхлетяла всички онези хора, бе преминала и ги бе оставила осакатени в непозната среда, той бе изправен пред собствения си личен дълг към мъртвите, който неохотно трябваше да плати. Представяше си как оптимистично настроени души биха изтъкнали, че както в случая с Луси по отношение на Леда и комуната Ейлмъртън и той щеше да стигне до някакъв финал при срещата си със сестрата на Шарлот, но Страйк нямаше подобни очаквания.
Не, каза си, докато се обличаше в строг костюм – защото военните навици да се отдава почит на мъртвите и опечалените трудно отмират и колкото и малко да харесваше Амилия и перспективата за среща с нея, дължеше ѝ поне това, – много по-вероятно бе сестрата на Шарлот да постигне някакъв финал днес. Ами добре тогава, той щеше да удовлетвори Амилия и така да предложи още един шанс на Шарлот за чисто кроше чрез неин представител, преди да се сложи точката.
Беемвето му, от което в полицията бяха извадили куршум, беше в сервиз, така че той взе такси до Елизабет Стрийт в Белгрейвия. Откри магазина на Амилия, носещ нейното име, пълен със скъпи тъкани за завеси, красива керамика и екзотични настолни лампи.
Тя се появи от задно помещение, като чу камбанката над вратата да иззвънява. Беше тъмнокоса като Шарлот и с подобни зелени очи, напръскани с кафяви точици, но приликата свършваше дотам. Амилия беше с тънки устни и патрициански профил, наследен от баща ѝ.
– Запазих маса за нас в „Томас Къбит“ – каза тя вместо поздрав.
Извървяха краткото разстояние до ресторанта, намиращ се само през няколко врати от магазина. След като се настаниха до масата, застлана с бяла покривка, Амилия поиска две менюта и чаша вино, а Страйк си поръча бира.
Амилия изчака питиетата да пристигнат и сервитьорът да се отдалечи, след което дълбоко пое дъх и каза:
– Помолих те да се срещнеш с мен, защото Шарлот е оставила писмо. Искаше да ти го покажа.
Ама, разбира се, как иначе.
Амилия отпи голяма глътка от своето пино ноар, а Страйк съответно от бирата си.
– Само че аз няма да го направя – каза Амилия и остави чашата си. – Мислех, че трябва да го сторя непосредствено след… смятах, че ѝ го дължа, та каквото и да съдържаше то. Само че имах достатъчно време да обмисля нещата, докато бях в провинцията, и не намирам, че… Ти може би ще се ядосаш – продума Амилия и отново пое дълбоко дъх, – но когато от полицията бяха приключили с него… изгорих го.
– Не съм ядосан – отвърна Страйк.
Тя изглеждаше изненадана.
– Аз… още мога да ти кажа какво съдържаше в общи линии. Твоята част поне. Беше дълго. Няколко страници. Никой не беше пощаден.
– Съжалявам.
– За какво? – попита тя с лека жлъчност, каквато той помнеше от предишното им познанство.
– Съжалявам, че сестра ти се самоуби – каза Страйк. – Съжалявам, че е оставила писмо, което вероятно ти е трудно да забравиш.
За разлика от сър Колин Еденсор, роден в работническо семейство, за разлика от Луси с нейното неподдаващо се на категоризиране детство, Амилия Крайтън бе възпитана да не плаче пред хора. Вместо това тя стисна тънките си устни и бързо замига.
– Беше… ужасно да видя всичко това написано… с нейния почерк – промълви тя. – Като е знаела какво се кани да направи… но както казах, ако искаш да чуеш какво пишеше за теб, мога да ти го предам. И тогава кажи-речи ще съм изпълнила желанието ѝ.
– Почти сигурен съм, че знам какво е било – каза Страйк. – Пише, че ако съм бил вдигнал телефона, щяло да е различно. Че след всичката болка и тормоз, които съм ѝ причинил, все пак още ме обича. Че знае, че имам връзка със съдружничката си в детективската агенция, започнала дни, след като съм я напуснал, което доказва колко малко съм ценил отношенията ни. Че съм се влюбил в Робин, защото е лесно управляема и ме е въздигнала в статут на герой, а това искат мъже като мен, докато Шарлот ми се е опълчвала и тук е бил коренът на всичките ни проблеми. Че един ден Робин ще ми омръзне и тогава ще осъзная какво съм изгубил, но ще е твърде късно, защото твърде дълбоко съм наранил Шарлот и тя приключва с живота.