– Значи ще идва, така ли? – попита Пат, докато тракаше по клавиатурата, захапала както обичайно електронната си цигара. Изглеждаше доволна от перспективата да види хубавия Мърфи.
– Да – отвърна Робин и свали сакото, което не ѝ бе нужно в този топъл септемврийски ден. – Ще дойде да ме вземе, заминаваме за няколко дни… Само че аз закъснях… но пък също и той.
– Пиши му черна точка – посъветва я Пат, без да спира да пише на компютъра. – Може пък да получиш цветя.
– Малко търгашеско се получава.
Офис мениджърът извади цигарата от устата си и попита:
– Знаеш ли къде е онзи?
– Не – отговори Робин и посегна към празна папка на рафта. Правилно разбра, че Пат питаше за Страйк, когото в негово отсъствие обикновено наричаше „онзи“.
– На среща със сестрата на онази.
– С чия сестра?
– На Шарлот – отвърна Пат със силен шепот, макар да бяха само двете в офиса.
– О – промълви Робин.
Проявяваше жив интерес, но не искаше да клюкарства за личния живот на Страйк с офис мениджъра им, тъй че взе да рови в чантата си.
– Прескочих дотук само за да заведа в досие едни бележки. Ако вече съм излязла, би ли казала на Страйк, че са тук, като дойде? Може да иска да ги прегледа.
Робин идваше от среща с най-новия клиент на агенцията, професионален състезател по крикет. Бяха се видели в апартамента му в Челси. Очаквала бе интервюто да трае един час, но то се бе проточило цели два.
– Ще му кажа. Какво представлява новият клиент? – попита Пат и отново захапа електронната цигара.
Въпросният човек беше висок, рус и хубав, затова Пат бе разочарована, че началното интервю се проведе в дома му, а не в офиса.
– Ами… – поколеба се Робин, която освен че не искаше да клюкарства за Страйк зад гърба му, се въздържаше да критикува клиентите пред Пат. – Не му харесало при „Маккейбс“, затова се върна при нас.
В действителност южноафриканският състезател по крикет, когото Страйк бе нарекъл „простак“ след един разговор по телефона с него, ѝ се бе видял неприятна комбинация от арогантност и неуместно флиртуване, особено при положение че по време на цялото интервю приятелката му се навърташе в кухнята. Май се мислеше за най-големия красавец, срещан от Робин от дълго време насам, и ясно бе дал да се разбере, че не я смяташе изцяло недостойна за вниманието му. Според Робин ослепително красивата брюнетка, която я изпрати до вратата след приключването на интервюто, или приемаше безусловно имиджа, какъвто той си рисуваше, или твърде много ѝ харесваха луксозният апартамент и бугатито, та да се оплаква.
– На живо хубавец ли е? – поинтересува се Пат, докато Робин класираше бележките си в папката, а после написа върху нея името на състезателя по крикет.
– Ако ти харесва тоя тип – отвърна Робин и в същия момент стъклената врата се отвори.
– Кой тип? – попита Страйк, като влезе облечен в костюм, с разхлабена вратовръзка и с вейп устройството си в ръка.
– Рус играч на крикет – отвърна Робин, като се извърна към него.
Съдружникът ѝ изглеждаше уморен и потиснат.
– Аха – рече Страйк и окачи сакото си на закачалката. – Същият простак ли е на живо, какъвто се показа по телефона?
Като усещаше, че политиката ѝ да не се одумват клиенти пред Пат бива напълно подкопана, Робин попита:
– А колко зле се показа по телефона?
– Ами да кажем, че отбеляза осем точки от десет – отвърна Страйк.
– Ами тогава и на живо е същият.
– Искаш ли да ме въведеш в курса, преди да си идеш? – попита Страйк и погледна часовника си. Знаеше, че днес Робин излиза в дълго отлагана почивка. – Освен ако не трябва да тръгваш?
– Не, чакам Райън, така че имам време – отговори тя.
Влязоха във вътрешния офис и Страйк затвори вратата. Таблото на стената, доскоро изцяло покрито с бележки и снимки, свързани със случая „УХЦ“, отново беше празно. Полароидните снимки бяха предадени на полицията, а останалото бе прибрано в досието и заключено в сейфа, тъй като щеше да бъде използвано при предстоящия съдебен процес. Тялото на Джейкъб вече бе идентифицирано, а обвиненията срещу Робин в тормоз над дете най-после бяха свалени. Пътуването през уикенда с Мърфи бе донякъде празнуване тъкмо на това. Робин дори сама виждаше в огледалото колко по-щастлив и здрав вид имаше сега, когато този товар бе свален от нея.
– И тъй – каза тя и седна, – той подозира, че съпругата му, с която са разделени, има връзка с женен журналист от „Мейл“ и на това се дължи поредицата от неласкателни репортажи за него в „Мейл“ напоследък.