До: Кевин Пърбрайт
Драги Кевин,
Много се огорчих, като прочетох за поведението ти на публичното четене на Джайлс Хармън. Нима си мислиш, че ще помогне на някого от нас това да се изправиш публично и да запращаш обиди към уважаван писател? Предвид че „Роупър Чард“ издават и Хармън, не бих се учудил, ако прекратят договора ти.
Колин
Кевин Пърбрайт
20 март 2015 година
Относно: Публично четене на Джайлс Хармън
До: Сър Колин Еденсор
Ако бяхте там, щяхте да разберете защо се изправих и казах на Хармън какво мисля за него. Проклетите богати фукльовци като Хармън и Ноли Сиймур изобщо не виждат какво се случва в Чапман Фарм. Използвани са като оръдия за набиране на членове, но са твърде тъпи и арогантни, за да го осъзнаят.
Книгата забуксува, така че „Роупър Чард“ бездруго ще ме зарежат. Обмислям неща, които според мен съм потиснал в съзнанието си. Една вечер на всички хлапета бяха раздадени напитки и сега си мисля, че трябва да са съдържали дрога. Сънувам кошмари за наказанията. Има и големи отрязъци от време, за които не си спомням нищо.
Усещам навсякъде около себе си присъствието на Удавената пророчица. Ако нещо ми се случи, нейно дело ще да е.
Кевин
Писма от сър Колин и лейди Сали Еденсор до сина им Уилям
14 декември 2015 година
Скъпи Уил,
Лекарите дават на майка ти три месеца живот. Умолявам те да се свържеш с нас. Мама е терзана от мисълта, че може никога повече да не те види.
Татко
14 декември 2015 година
Мили мой Уил,
Умирам. Моля те, Уил, нека те видя. Това е предсмъртното ми желание. Умолявам те, Уил, не мога да понеса, че ще напусна този свят, без да те зърна повече. Уил, толкова много те обичам и винаги, винаги ще е така. Ако мога да те прегърна за последен път, ще умра щастлива.
Мама ххххххххх
2 януари 2016 година
Скъпи Уил,
Майка ти почина вчера. Лекарите и` бяха дали по-дълъг срок. Ако проявяваш желание да присъстваш на погребението и` , уведоми ме.
Татко
Първа част
Дзин/Кладенецът
КЛАДЕНЕЦЪТ. Градът може да бъде променен, но кладенецът не може.
„Идзин“, или „Книга на промените“
1
…извисеният човек е внимателен с думите си
и умерен в яденето и пиенето.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Февруари 2016 година
Частният детектив Корморан Страйк стоеше в ъгъла на малка, задушна и претъпкана палатка с ревящо бебе на ръце. По платнището отгоре се изливаше силен дъжд и неритмичният му шум се чуваше дори сред глъчката на гостите и писъците на току-що въведения му във вярата кръщелник. Калориферът зад гърба на Страйк духаше твърде много топлина, но той не можеше да помръдне, тъй като три блондинки, всичките около четиресетте и държащи пластмасови чашки с шампанско, го бяха приклещили и се редуваха да го обстрелват с въпроси за последните му случаи, отразени в медиите. Страйк се бе съгласил да подържи бебето „за секундичка“, докато майка му отиде до тоалетната, но имаше чувството, че я няма вече от цял час.
– Кога разбрахте, че не е самоубийство? – попита най-високата блондинка.
– Отне ми известно време – викна в отговор Страйк, изпълнен с негодувание, че нито една от жените не беше предложила да поеме бебето. Нямаше как да не знаят някой стар женски трик, с който да го умирят. Опита се да подруса малкия в ръце, но това само го накара да запищи още по-пронизително.
Зад блондинките застана брюнетка в яркорозова рокля, която Страйк бе забелязал още в църквата. Бе приказвала и се бе кискала шумно на първия ред, преди да започне службата, и беше привлякла внимание към себе си със звучните си възклицания, докато главичката на заспалото бебе беше поливана със светена вода, така че повечето от присъстващите гледаха нея вместо основното събитие. Сега погледите им се срещнаха. Очите ѝ бяха ясни и морскосини, умело гримирани, тъй че изпъкваха върху кожата ѝ с маслинен тен и на фона на дългата тъмнокестенява коса. Страйк пръв прекъсна контакта с очи. Също както един поглед към кривнатата шапчица и забавените реакции на гордата баба му беше подсказал, че тя е твърде подпийнала вече, така и сега в миг прецени, че жената в розово вещае беди.
– Ами Шакълуелския изкормвач? – обади се блондинката с очилата. – Него физически ли го заловихте?