А, не, по телепатия.
– Извинете – каза Страйк, защото тъкмо бе зърнал Илза, майката на кръщелника му, през френските врати, водещи към кухнята. – Трябва да го върна на майка му.
Заобиколи разочарованите блондинки и жената в розово и тръгна да излиза от палатката, а пред него хората се отдръпваха, сякаш ревът на бебето бе сирена.
– О, боже, прощавай, Корм – избъбри русокосата и очилата Илза Хърбърт. Тя разговаряше с партньорката на Страйк, детектива Робин Елакот, и с приятеля ѝ, Райън Мърфи от криминалния отдел на полицията. – Дай го тук, време му е за хранене. Ти ела с мен – добави към Робин, – можем да си поговорим. И ми донеси чаша вода, моля те.
Е, браво, рече си Страйк, като гледаше как Робин се отдалечи, за да напълни чаша вода от чешмата, при което го остави насаме с Райън Мърфи. Беше също толкова висок като Страйк, но приликите свършваха дотам. За разлика от частния детектив, който напомняше Бетовен със счупен нос, имаше тъмна ситно къдрава коса и естествено намусено изражение, Мърфи беше класически хубавец с високи скули и чуплива светлокестенява коса.
Преди някой от двамата мъже да е намерил тема за разговор, към тях се присъедини Ник Хърбърт, стар приятел на Страйк, гастроентеролог и баща на бебето, което допреди малко се бе опитвало да пробие тъпанчетата на Страйк. Ник, чиято пясъчноруса коса бе започнала да оредява още преди да навърши трийсет, вече беше почти плешив.
– Е, как се чувстваш сега, след като отрече Сатаната? – попита Ник.
– Малко поразтърсен, не ще и дума – отвърна Страйк, – но пък добре се позабавлявахме с него преди това.
Мърфи се разсмя, а също и някой друг зад гърба на Страйк. Той се обърна: жената в розово го беше последвала на излизане от палатката. Покойната леля Джоун на Страйк би сметнала розова рокля неуместна за кръщене, а тя при това бе прилепнала, с дълбоко остро деколте и достатъчно къса, че да изложи на показ голяма част от краката с тен.
– Тъкмо се канех да предложа да поема бебето – изрече тя с висок, леко дрезгав глас и се усмихна на Страйк, който забеляза как погледът на Мърфи се плъзва към деколтето на жената и после отново се връща към очите ѝ. – Обожавам бебета. Но вие взехте че си тръгнахте.
– Чудя се какво ли се прави с кръщелната торта – каза Ник, като оглеждаше голямата неразрязана замразена плодова торта със синьо мече отгоре, поставена върху островчето в средата на кухнята.
– Яде се може би? – подсказа Страйк, който беше гладен. Успял бе да хапне само два малки сандвича, преди Илза да му връчи бебето, и доколкото виждаше, другите гости вече бяха излапали повечето от наличната храна, докато той бе стоял арестуван в палатката. Жената в розово отново се разсмя.
– Да де, но не се ли предполага първо да се направят снимки? – почуди се Ник.
– Да, снимки, на всяка цена – кимна жената в розово.
– Ами тогава ще трябва да почакаме – каза Ник. Като огледа Страйк от горе до долу през очилата си с телени рамки, попита: – Колко килограма свали вече?
– Деветнайсет – отвърна Страйк.
– Браво на теб – похвали го Мърфи, слаб и стегнат в едноредния си костюм.
Я се разкарай, самодоволно копеле.
2
Шестица[3] на пета позиция:
Онзи до теб къса със зъби обвивката.
Ако идеш при него,
как би могло това да е грешка?
„Идзин“, или „Книга на промените“
Робин седеше на ръба на двойното легло в брачната спалня. Стаята, декорирана в нюанси на синьо, бе подредена, ако не се брояха двете отворени долни чекмеджета на гардероба. Робин познаваше достатъчно отдавна семейство Хърбърт, за да се досети, че Ник ги е оставил така: жена му вечно се оплакваше, че той никога не прибира чекмеджета и не затваря вратите на шкафове.
Илза, адвокат по професия, в момента се бе настанила на люлеещ се стол в ъгъла, а бебето лакомо сучеше от гърдата ѝ. Тъй като произхождаше от фермерско семейство, Робин не се смущаваше от пръхтящите звуци на бебето. Страйк би ги намерил леко неприлични.
– Адски се ожаднява от това кърмене – заяви Илза, след като бе изгълтала наведнъж водата си. Подаде празната чаша на Робин и допълни: – Майка ми май е пияна.
– Да, забелязах. Не съм виждала друга жена толкова да се радва, че е станала баба – коментира Робин.
– Така е – въздъхна Илза. – Ама онова чудо Бижу…
– Кое чудо?
– Гръмогласната жена в розово! Няма как да не си я забелязала. Циците ѝ буквално извират от роклята. Не мога да я понасям – ядосано възкликна Илза. – Все трябва тя да е център на внимание. Просто беше в стаята, когато поканих двама души от нейната кантора, и тя мигом реши, че имам предвид и нея. Не измислих как да я извадя от заблудата.
3
Шестици (ин) и деветки (ян) – така, въз основа на символиката на числата, се наричат най-често съответно прекъснатите и непрекъснатите линии, които в зависимост от разположението си в хексаграмата се тълкуват по определен начин. Хексаграмите се изписват от долу нагоре, затова номерацията на линиите започва от долу, следователно за първа линия на хексаграмата се смята най-долната, наричана „начална“. – Б. р.