Райли се усмихна и я погали по разрешената коса.
— Какво искаш да правим сега?
— Да отидем да играем, предполагам. — Повдигна рамене и му предложи другата половинка от ягодата. — Какво друго можем да правим във Вегас?
Райли се поколеба. Сега или никога.
— Можем да се оженим.
Отне й секунда да проумее думите му. Секунда, в която всичко сякаш замръзна за миг преди — Бам! — думите да я ударят с пълна сила. Оженим? Умът й се завъртя като колелото на рулетка. Откъде, по дяволите, дойде това? Не знаеше какво да каже. Със сигурност Райли не беше сериозен. В един момент тя се опитваше да не се поддаде на емоцията, казваше си, че Райли иска само краткотрайна афера. А сега той й казваше, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. Не можеше да повярва! Бяха прекарали по-малко от седмица заедно, не бяха се срещали с родителите си, тя дори не знаеше фамилното му име…
Без дъх от обърканите емоции и въпросите без отговор, тя погледна тъмносините очи срещу себе си.
И отново се почувства, сякаш винаги го е познавала, родителите й щяха да го харесат…
— Какво е фамилното ти име?
Той се намръщи, челото му се набръчка.
— Маккензи, защо?
Зарът изведнъж падна на място. Франческа Маккензи. Звучеше добре. Те двамата звучаха добре заедно. Тя се спря. Защо изобщо се замисляше за това? И двамата бяха пияни, беше навечерието на Нова година, не мислеха трезво. Да се омъжи за Райли, би било истинска лудост.
— Дай ми една добра причина защо да кажа „да“.
— Защото те обичам.
Три думи. Само те бяха необходими. И изведнъж бракът не изглеждаше чак такава лудост.
Глава 37
— Вие ще какво? — изпищя Рита. След продължителния маратон по натискане с Дориан, тя се опитваше да запази някакво присъствие на духа. Изглежда не се получаваше. Като залитна застрашително на високия си стол, тя се вкопчи в Дориан, който, покрит с гланц за устни, припряно тъпчеше ризата си в панталона и същевременно се опитваше да прикрие силната си ерекция.
— Ще се женим. — Франки се усмихна въодушевено и размаха пръста си, за да покаже пръстенът, който Райли й беше направил от златната станиолена хартия на шампанското.
— Кога?
— Тази вечер. — Райли се ухили.
Ахване, пауза и после Рита неочаквано избухна в ридание и хлипове. Франки беше изумена. Очакваше Рита да ругае, да се смее, да крещи — всичко друго, но не и това.
— Мамка му, съжалявам — подсмръкна тя, като се опитваше да укроти хлиповете си.
Дориан мълчеше, все още замаян от скандалното отношение на червенокоската от Ланкшър.
— Не мога да се сдържа — хълцукна Рита, като попиваше очите си с подгизнала от бакарди кърпа. — Сватбите винаги ме карат да плача. — С пронизителен вой тя се хвърли към щастливата двойка и увисна на вратовете им в сълзлива мечешка прегръдка.
Е, това беше. Тя се омъжваше. Франки все още не можеше да повярва. Всичко се случваше толкова бързо. Веднага щом каза да, Райли я притисна към голите си гърди, прегръщаше я, целуваше я, повтаряше й колко е щастлив. Вдигна я и я завъртя из стаята, докато и двамата не паднаха обратно на леглото, смеейки се на това колко глупаво изглеждат и колко са щастливи. Неспособни да сдържат въодушевлението си, те метнаха някакви дрехи и взеха такси до кметството, за да попълнят формулярите за брачно свидетелство. Цялата процедура отне по-малко от час и сякаш не беше минал и миг, преди отново да се върнат в казиното и да съобщят новината на Дориан и Рита.
Без дъх от вълнение, Франки избягваше да мисли. Не искаше. Почти целият й живот беше преминал рационално и разумно. Като дете си лягаше рано, винаги си пишеше домашното и израсна като пълна отличничка. Дори и като тийнейджърка никога не въставаше, никога не съсипа косата си с някоя от некачествените безплатни мостри боя от списанията, не си продупчи ушите и не висеше с пушачите зад училището. Винаги внимателна и тактична, тя отговори на всички очаквания взе си изпитите за университета, приеха я и си намери хубава работа. Добре де, беше пушила малко трева и се напи порядъчно няколко пъти, но дори сега, на двадесет и девет, никога не беше правила секс за една нощ, не беше взимала наркотици и пресичаше само на зелен светофар. Докато не се метна на самолета за Ел Ей, Франки никога не беше вземала прибързани решения, не беше поемала рискове. И какво беше постигнала с това? Уволнение, бивш приятел, който я заряза на рождения й ден, и празна банкова сметка.